— Кой ли си ти? — измърмори той на себе си. — Дали си оцелял? И ако да, коя ли ще бъде следващата ти жертва?
През оставащите няколко години до кончината му, какъвто и рапорт за военен кораб, изчезнал с целия екипаж, да стигнеше до ушите му, Хънт не можеше да не се запита дали мъжът в чудовището не беше отговорен за това.
Офицерите и матросите на борда на „Кирсардж“ прекараха без особени затруднения на брега две седмици, преди да забележат стълб дим на хоризонта. Хънт изпрати лодка със старшия си помощник-капитан Елис да спре минаващия параход. Хънт и хората му бяха качени на борда му и закарани до Панама.
Колкото и да беше странно, когато Хънт и екипажът му се завърнаха в Съединените щати, те не бяха изправени пред никаква комисия за разследване на случая — нещо доста необичайно. Сякаш министърът на Военноморските сили и адмиралите искаха да потулят инцидента. За голяма изненада на Хънт той дори беше повишен в чин, преди да бъде пенсиониран с почести. Старши помощник-капитан Елис също беше повишен и бе назначен да командва най-новия артилерийски катер на ВВС „Хелена“ по време на Испанско-американската война в кубински води.
Конгресът одобри отпускането на 45 000 долара за изтеглянето на „Кирсардж“ от Ронкадор Рийф и за връщането му в роден кораборемонтен завод. Оказа се обаче, че туземците от близките острови подпалили кораба, за да си присвоят всичките му хромови, медни и железни части. Оръдията му бяха свалени и спасителната група са завърна в пристанището, като остави корпусът му да се разпада във вид на коралова гробница.
Първа част
Адът
1.
15 юли 2003 г.
Южният Тихи океан
Да беше запланувано отпреди месеци, и то със съвършена точност и предвидливост, бедствието пак нямаше да е толкова катастрофално. Всичко най-лошо, което можеше да се случи, надхвърли и най-развихреното въображение. Луксозният туристически кораб „Емърълд долфин“ избухна в пламъци, но никой на борда не бе обзет от предчувствие или дори от най-леката сянка на подозрение за надвисналата опасност. Пламъците обаче бавно поглъщаха вътрешността на венчалния параклис, разположен в средата на кораба, точно пред разкошния търговски център.
Офицерите на мостика редуваха вахтите си, без помисъл дори за предстоящото бедствие. Никоя от корабните автоматични противопожарни системи, както и от резервните им, не сигнализира за проблема. Пултът за управление със схематичен профил на целия кораб, който изобразяваше всеки предупредителен сигнализатор на борда, представляваше море от светещи зелени лампички. Едната от тях, която трябваше да предупреди за пожар, не бе светнала в червено. В 4:00 часа всички пътници спяха в каютите си. Дневните барчета и фоайетата, великолепното казино, нощният клуб и балната зала пустееха, докато „Емърълд долфин“ пореше водите на южното море със скорост двайсет и четири възела на път от Сидни, Австралия, за островите Таити. Спуснат на вода едва миналата година, а после и напълно обзаведен, сега „Емърълд долфин“ извършваше първото си плаване. Корабът нямаше плавните и елегантни линии на другите пътнически кораби. Корпусът му приличаше повече на гигантска туристическа обувка с огромен диск в средата. Цялата надстройка от шест палуби беше кръгла и се извиваше на височина по 45 метра над двата борда и по 15 метра над носа и кърмата. Като конструкция тя много наподобяваше надстройката на звездния кораб „Ентърпрайз“. Димоход нямаше.
Гордост на морските пътнически линии „Блу сийз“, новият кораб щеше безспорно да получи категория шест звезди и се очакваше да стане много популярен плавателен съд, особено с вътрешното си обзавеждане, което наподобяваше луксозен хотел в Лас Вегас. Дълъг 229 метра и с обща вместимост 50 000 тона, той превозваше 1 600 заможни пътника и се обслужваше от 900-членен екипаж.
Морските архитекти на „Емърълд долфин“ бяха направили решителни стъпки, внасяйки ултрамодерен блясък в петте салона за хранене, трите бара и фоайетата, казиното, балната зала, театъра и каютите. Стъкло в смели съчетания на цветовете изобилстваше в целия кораб. Хром, никел и мед украсяваха стените и таваните. Всички мебели бяха проектирани от съвременни художници и известни дизайнери по вътрешно оформление. Уникално осветление създаваше небесна атмосфера, или поне така са си представяли небето дизайнерите, взели предвид описанията на мъртъвците, които се бяха възнесли на небето и възкръснали. Като се изключеха палубите за разходки, необходимостта от ходене пеша беше сведена до минимум. Ескалатори, движещи се рампи и пътеки изпълваха цялата вътрешност на кораба. На кратки разстояния едни от други остъклени асансьори пронизваха палубите.