Обезпокоена, тя облече халата си и отиде до междинната врата, свързваща нейната каюта с тази на баща й. Доктор Елмор Еган спеше дълбоко, както се подразбираше от хъркането му. Гений в механиката и носител на Нобелова награда, той пътуваше с „Емърълд долфин“, за да установи как работят на първото си плаване конструираните от него революционно нови двигатели, с които бе снабден корабът. Той до такава степен бе съсредоточил вниманието си в новото си творение, че почти не излизаше от машинното отделение и Кели рядко го беше виждала, откакто потеглиха от Сидни. Едва предишната нощ за пръв път двамата вечеряха заедно. Еган най-накрая започваше да се отпуска, след като остана доволен от безпроблемната и ефикасна работа на огромните магнитни водометни двигатели.
Кели се наведе над баща си и лекичко го разтърси за рамото.
— Татко, събуди се.
Еган спеше леко и веднага отвори очи.
— Какво има? — Той се вгледа в тъмния силует на дъщеря си. — Зле ли ти е?
— Мирише ми на пушек — отвърна Кели. — А и подът е нагорещен.
— Сигурна ли си? Не чувам никакви аларми.
— Ела сам да се увериш.
Напълно разбуден, Еган се наведе от леглото и опря длани в килима. Повдигна вежди и подуши въздуха. След миг колебание отмести поглед към Кели и рече:
— Облечи се, качваме се на палубата.
Когато напуснаха каютите си и стигнаха до асансьора, миризмата на дим беше станала по-силна и различима.
На палуба А екипажът отстъпваше от битката с пламъците, обхванали параклиса до търговското ларго. Преносимите пожарогасители бяха вече изчерпани. Нито една от противопожарните системи не функционираше, а като капак на отчаянието им, маркучите не можеха да бъдат сложени, тъй като вентилите бяха завинтени здраво и не можеха да се свалят с ръка. Макферин изпрати човек в машинното да донесе тръбни ключове, но щеше да се окаже напразно. Двама мъже обединиха сили и пак не успяха да отвинтят вентилите — те сякаш бяха заварени.
Безпокойството в мъжете, преборващи се с огъня, се превърна в див ужас от влошаващото се положение. След като огненепроницаемите врати не можаха да се затворят, пожарът нямаше как да се ограничи. Макферин се обади в мостика.
— Предайте на капитана, че ние тук губим контрол. Огънят проникна през палубата в казиното.
— Не можете ли да го удържите да не се разпростира? — попита Шефийлд.
— Как! — изкрещя в отговор Макферин. — Нищо не работи. Изразходвахме пожарогасителите, не можем да сложим маркучите, водоразпръскващата система не действа. Има ли начин в машинното да се затворят огненепроницаемите врати?
— Не — отвърна Шефийлд с тревога в гласа. — Цялата програма за контрол върху пожара е изключена. Компютри, бронирани врати, водоразпръскватели — всичко е повредено.
— Защо не задействаш алармената система?
— Не мога да го направя без нареждане от капитана.
— Той къде е?
— Слезе долу, за да провери лично положението. Не го ли виждаш?
Изненадан, Макферин обходи с поглед наоколо, но не видя и следа от Уейткъс.
— Не, не е тук.
— Тогава вероятно е тръгнал обратно към мостика — отвърна Шефийлд вече силно притеснен.
— Заради безопасността на пътниците пусни алармената система и ги предупреди да се отправят към спасителните лодки за напускане на кораба.
Шефийлд се втрещи.
— Да наредя на хиляда и шестстотин пътника да напуснат „Емърълд долфин“?! Не, ти май се престараваш.
— Нямаш представа какво е тук — отвърна припряно Макферин. — Просто направи каквото ти казвам, преди да е станало твърде късно.
— Само капитан Уейткъс може да даде такава команда.
— Тогава, за бога, човече, включи алармата и предупреди пътниците, преди огънят да е стигнал до каютите им.
Шефийлд се изпълни с нерешителност. За пръв път през осемнайсетгодишното си плаване по море се изправяше пред подобно аварийно положение. Именно затова никога не бе искал да става капитан. Винаги се бе страхувал да поема отговорност. Какво да направи сега?
— Напълно ли си сигурен, че ситуацията изисква такива драстични действия?
— Ако не задействаш противопожарните системи до пет минути, този кораб и всеки на борда е обречен на гибел — изкрещя Макферин.
Шефийлд вече се обърка напълно. Единственото, което си помисли, беше, че кариерата му е застрашена. Ако сега вземеше погрешно решение…