Приливът можеше да се почувства много навътре в реката, която течеше спокойно поради слабия наклон. Устието й беше широко едва километър и двеста метра, но много скоро се разширяваше до близо седем километра. Земята върху полегатия бряг на изток беше обрасла с буйна растителност.
Сигватсон, който стоеше обгърнал с ръка големия носов дракон на водещия кораб, посочи тъмнеещо петно в стръмните скали, извисяващи се в лек завой.
— Гребете към левия бряг — нареди той на гребците. — Струва ми се, че в скалите има отвор, където ще можем да пренощуваме.
Когато се доближиха, тъмният зловещ вход на наводнената пещера се разширяваше все повече, докато накрая се разшири достатъчно, за да мине през него кораб. Сигватсон се взря в сумрачната вътрешност и видя, че проходът навлиза навътре под отвесните стени на скалите. Той нареди на другите кораби да легнат на дрейф, докато мачтата на неговия плавателен съд бъде свалена, за да му позволи да влезе през ниския свод в пещерата. Течението на фиорда се вихреше около входа, но яките гребци вкараха кораба вътре, като прибраха леко веслата до корпуса, за да не ги ударят в стените.
Докато влизаха навътре, жените и децата се надвесиха над фалшбордовете и погледнаха към изумително прозрачната вода, където ясно се виждаха стада риби да плуват над каменистото дъно на петнайсетина метра под тях. С немалко безпокойство те се оказаха в пещера с висок таван и толкова просторна, че спокойно можеше да побере флотилия три пъти по-голяма от флотилията на викингите. Макар техните предци да бяха прегърнали християнството, старите езически традиции умираха трудно. Те гледаха на естествено издълбаните пещери като на жилища на богове.
Отвътре стените на пещерата, образувана от охлаждането на разтопени преди 200 милиона години скали, бяха гладки от вълните на древното море, плискащи се във вулканичните скални пластове, които се явяваха продължение на съседните планини. Те се издигаха нагоре във вид на сводест таван, лишен от мъх или пълзящи растения. Нивото на водата стигаше до скална тераса, която се издигаше на височина близо два метра и се простираше на шейсет метра навътре в пещерата.
Сигватсон се провикна през входа на пещерата към другите кораби да го последват. Неговите гребци прибраха греблата и оставиха кораба да се плъзне по инерция напред, докато носът му не се блъсна леко в ръба на пода на втората кухина. Докато другите кораби доближаваха скалната тераса, бяха спуснати дълги подвижни мостчета и пътниците бързо започнаха да слизат на сушата, радостни да се разтъпчат за първи път след толкова дни път. Първостепенната им задача беше да поднесат първото топло ядене след стотиците мили разстояние, изминато на север. Децата се пръснаха из кухините, за да съберат дърва, като тичаха покрай полиците, които неспирната водна ерозия беше издълбала в стените. Скоро жените накладоха огньове и започнаха да пекат хляб, да варят овесена каша и да задушават риба в големи метални съдове. Някои от мъжете запретнаха ръкави, за да поправят износените от дългото и тежко плаване части на кораба, а други хвърлиха мрежи и уловиха цели пасажи риба, с които изобилстваше фиордът. Жените бяха изключително доволни, че имат толкова стабилен покрив над главите си, който да ги пази от природните стихии. Мъжете обаче — едри, с разчорлени коси и свикнали на лошо време моряци — не се чувстваха добре в това затворено каменно пространство.
След като се нахраниха и малко преди да се напъхат в кожените си спални чували, две от децата на Сигватсон — единайсетгодишно момче и десетгодишно момиченце — се втурнаха към него, викайки възбудено. Те го хванаха за големите ръце и започнаха да го дърпат към вътрешността на пещерата. Запалвайки факли, те го поведоха към дълъг тунел, в който човек едва можеше да ходи изправен. Тунелът представляваше заоблена пещерна система, образувана след заливането на скалите от водата.