55.
Джордино спря колата пред сградата на НЮМА. Пит слезе, наведе се до прозореца и каза на Лорън:
— Не след дълго армията от журналисти и телевизионни камери ще обсадят къщата ти в Александрия. Затова ти предлагам Ал да те закара до хангара, поне за тази нощ. Можеш да спиш на леглото при другите две жени, докато свърши изслушването. А дотогава хората ти ще могат да ти уредят охрана.
Тя подаде глава навън и го целуна леко по устните.
— Благодаря ти.
Той се усмихна и направи знак на Джордино да тръгва.
Пит отиде право в кабинета на Сандекър, който го чакаше заедно с Руди Гън. Адмиралът бе възвърнал доброто си настроение и пушеше с удоволствие една от големите си, навити специално за него пури. Той пристъпи към Пит и се здрависа енергично с него.
— Великолепна работа, великолепна работа! — поздрави го той. — Брилянтен замисъл беше да използваш метален прът с подводни магнитни касетъчни снаряди. Успя да взривиш кърмата на кораба, без да застрашиш някой от пропановите танкове.
— Извадихме късмет, че този замисъл свърши работа — отвърна скромно Пит.
Гън също се ръкува с Пит.
— Остави ни да разчистваме голяма каша.
— Можеше да бъде и по-лошо.
— Вече изработваме договори със спасителните дружества за изваждане на корабните останки. Не бива да стават заплаха за корабоплаването — допълни Гън.
— А пропанът?
— Горните части на танковете са само на девет метра под водата — поясни Сандекър. — Водолазите няма да имат проблем да скачат тръби и да прехвърлят газа в други танкери за втечнен природен газ.
— Бреговата охрана вече постави буйове около корабната развалина и разположи плаващ фар, за да предупреждава влизащите и излизащите плавателни съдове — добави Гън.
Сандекър седна отново зад бюрото си и изпусна голямо кълбо син дим към тавана.
— Как мина изслушването на Лорън?
— В ущърб на Къртис Мърлин Зейл.
Лицето на адмирала доби доволен израз.
— Дали не чувам дрънкане на затваряща се затворническа врата?
Пит разтегна устни в лека усмивка.
— Вярвам, че след като бъде обвинен и осъден, Къртис Марлин Зейл ще прекара останалата част от живота си там.
Гън кимна.
— Подходящ завършек за човек, убил стотици невинни хора в името на парите и властта.
— Няма да е за последен път, когато ще видим типове като Зейл — вметна злокобно Пит. — Въпрос е само на време, преди някой друг социопат да се появи отново.
— Най-добре е да се прибереш вкъщи да си починеш — предложи съчувствено Сандекър. — После си вземи няколко свободни дни за проучвателния ти проект относно Елмор Еган.
— Което ми напомни — намеси си Гън, — че Хирам Йегър иска да те види.
Пит слезе до компютърния етаж на НЮМА и завари Йегър да седи в малкия склад и да гледа коженото куфарче на Еган. Той вдигна поглед при влизането на Пит и посочи с ръка отвореното куфарче.
— Тъкмо навреме идваш. След трийсет секунди то ще почне да се пълни с машинно масло.
— Разписание ли имаш? — попита го Пит.
— Пълненето става последователно. Всеки поток започва точно четиринайсет часа след предишния.
— Имаш ли представа защо точно след четиринайсет часа?
— Макс работи по въпроса — отвърна Йегър, като затвори тежката стоманена врата, която наподобяваше тази на банков трезор. — Затова те повиках да дойдеш в складовото помещение. То е обезопасено със стоманени стени за опазване на важни данни в случай на пожар. Радиовълни, микровълни, звук, светлина — нищо от тях не може да проникне през тези стени.
— Значи куфарчето продължава да се пълни с масло?
— Гледай и ще се увериш. — Йегър погледна часовника си и започна да брои в обратен ред с пръсти. — Сега! — възкликна той.
Пред очите на Пит коженото куфарче на Еган започна наистина да се пълни с масло, сякаш невидима ръка го наливаше.
— Трябва да има някакъв трик.
— Никакъв трик няма — каза Йегър и затвори капака.
— Но как става тогава?
— Макс и аз най-накрая намерихме отговора. Куфарчето на Еган е приемник.
— Нищо не разбирам — каза объркан Пит.
Йегър отвори тежката стоманена врата и тръгна обратно към усъвършенстваната си компютърна система. Макс беше на мястото си и се усмихна, като ги видя.