— Това пише в бележника.
— Сейнт Джулиан?
— Да?
— Обичам те безкрайно.
Пърлмутър се изкикоти.
— Радвам се да го чуя, скъпо мое момче.
56.
Ранната утринна мъгла се стелеше над синята вода на реката точно както преди близо хиляда години, когато викингите са пристигнали. Видимостта беше под сто метра и флотилията от малки ветроходни яхти и моторни лодки, които обикновено изпълваха реката през повечето летни недели, тепърва щяха да напускат котвените си места. Мъглата беше като милувка на млада жена — мека и нежна — и се виеше около малката лодка, плаваща покрай брега под веригата от високи скали. Тя не беше изящен плавателен съд, нито пък носът и кърмата й се издигаха в мъглата с богато резбовани дракони, каквито са били някогашните преди много векове. Тя беше работна лодка на НЮМА, дълга осем метра, функционална и предназначена за изследвания близо до брега.
Скоростта й се поддържаше до добросъвестната скорост от четири възела, докато влачеше под водата в килватера си дълъг, тесен жълт датчик. Сигнали от датчика се изпращаха в записващото устройство на хидроакустичната станция със страничен обзор. Джордино стоеше и гледаше внимателно цветното триизмерно изображение, което разкриваше дъното на реката и залятото от водата подножие на крайбрежната скална верига. Плаж нямаше, само парче пясък и скали, които рязко се спускаха под водата.
Кели стоеше зад щурвала, като управляваше внимателно, а сапфиреносините й очи отскачаха бързо от брега отляво и водата напред, за да съзрат навреме някоя подводна скала, която би могла да раздере дъното на лодката. Малкият плавателен съд като че ли едва пълзеше по водата. Дроселът на големия извънбордов мотор „Ямаха“ на кърмата с мощност 250 конски сили беше включен само на една степен над празния ход.
Тя си беше сложила слаб грим, косата й, с цвета на медено кленов сироп, беше сплетена отзад и капчиците мъгла, натрупващи се върху плитките, блестяха като перлички. Носеше бели къси панталони, лек жакет от памучно жарсе върху блуза без ръкави, с цвета на зеленикава морска пяна и сандали, чийто цвят подхождаше на блузата й. Дългите й изваяни крака бяха стъпили здраво и леко разкрачени, за да компенсират разклащането на лодката от вълните, които образуваха другите, невидими в мъглата плавателни съдове.
Колкото и да беше съсредоточен в записа на хидроакустичния уред, Джордино не можеше да устои да не хвърля от време на време бързи погледи към твърдия задник на Кели. Пит нямаше тази възможност. Той се беше изтегнал удобно в един платнен стол на носа на изследователската лодка. Тъй като не беше от хората, които се представят за такива, каквито не са, той често взимаше със себе си любимия си платнен стол и дебела мека възглавница на експедиции като тази, когато не виждаше причина да стои с часове прав и напрегнат. Той се пресегна надолу и вдигна чаша с разширена основа, която й осигуряваше по-голяма стабилност, и отпи от черното кафе. После продължи да се взира във веригата от стръмни скали през бинокъл, чиито увеличителни стъкла бяха фокусирани за подробно близко виждане.
Освен местата, където хребетите на вулканичните скали се издигаха напълно отвесно, полегатите склонове бяха обрасли с храсти и ниски дървета. Като част от големия разсед край речния басейн Нюарк, станал неактивен през юрския период, веригата стръмни скали съдържаха характерните седиментни пясъчници и глинеста скала с червеникавокафяв цвят, от която се изработваха тухли за строителството на къщи в Ню Йорк. Поради магмения си произход скалите с вертикално разкритие не само издържаха на ерозията, но и имаха изключителна естествена красота.
— След още двеста метра ще минем под фермата на татко — съобщи Кели.
— Имаш ли някакви показания, Ал? — попита Пит през вдигнатия ветроотбойник.
— На скали и дънна утайка — отвърна кратко Джордино и повтори: — На скали и дънна утайка.
— Бъди нащрек за някакво показание на скално свлачище.
— Мислиш, че входът към пещерата може да е бил запечатан по естествен начин ли?
— Моето предположение е, че е направено от човешка ръка.
— Ако Камерон е вкарал подводния си съд вътре в скалите, трябва да има подводна пещера.
Пит говореше, без да сваля бинокъла от очите си.
— Въпросът е дали тя все още съществува.
— В такъв случай спортните леководолази са щели да се натъкнат на нея досега — вметна Кели.