— Вероятно е ставало голямо клане.
— Възможно ли е да са се били помежду си?
— Не ми се вярва — каза Джордино и издърпа една стрела, която стърчеше забита между ребрата на една купчина от кости, и я вдигна високо. — Това говори за индианци.
— В сагите се разправя, че Сигватсон и хората му отплавали от Гренландия и повече никой не чул нищо за тях — каза Пит, опитвайки се да си представи как е изглеждало лицето на черепа. — Това също внася правдоподобност на легендата, която доктор Уензди ни разказа за индианците, които посекли всички викинги в селището.
— Което доказва, че не е само легенда — промълви Джордино.
Кели погледна Пит.
— Значи селището на северните хора…
— Е било разположено върху фермата на баща ти — довърши мисълта й Пит. — Той е намерил артефакти и това го е подтикнало да се залови с проучванията си.
Кели зачупи скръбно ръце и попита:
— Но защо го е държал в тайна? Защо не се е обадил на археолози да продължат разкопките? Защо не е показал на света, че викингите са пристигнали тук, където сега е Ню Йорк, и са основали колония?
— Баща ти е бил човек с блестящ ум — каза Джордино. — Вероятно е имал основателна причина да не разкрива тайната си. Той определено не е искал армия от археолози и репортери да нарушат уединението му по време на опитите.
Половин час по-късно, докато Кели и Джордино оглеждаха останалите викингски кораби — съвсем не лесна работа на слабата светлина на пещерата — Пит започна да обикаля скалната площадка. В сумрака той забеляза стълба, изсечена в скалата, която водеше към тунел. Тръгна по нея, като се опираше с ръце в стената за по-голяма опора и на четвъртото стъпало пръстите му се допряха в нещо като ключ за осветление. Той го опипа внимателно и установи, че той се върти по посока на часовниковата стрелка. От любопитство го завъртя, докато не го чу да прещраква.
Изведнъж цялата пещера се обля от ярка светлина, идваща от флуоресцентни лампи, вградени в каменните стени.
— Страхотно! — възкликна Кели от приятна изненада. — Вече можем да виждаме какво правим.
Пит се приближи до лодката, която тя и Джордино претърсваха.
— Научих още една причина, поради която баща ти е пазил в тайна това място — каза той умишлено бавно.
Кели като че ли не прояви особен интерес, докато Джордино го загледа втренчено. Познаваше Пит от достатъчно дълго време, за да не прозре, че се кани да разкрие нещо съществено. После видя накъде гледа Пит и той също насочи погледа си нататък.
Дълъг цилиндричен железен плавателен съд беше закотвен на кей до отсрещната стена на пещерата. Корпусът беше покрит с тънък слой ръжда. Единствената видима издатина беше малък люк, който се издигаше на няколко сантиметра назад от носа. Съдът нямаше да се види в тъмната пещера, ако Пит не беше включил осветлението.
— Какво, за бога, е това? — смънка Кели.
— Това е „Наутилус“ — поясни Пит триумфално.
Удивлението им от факта, че стоят на пристан, построен от доктор Елмор Еган, и гледат легендарната и измислена подводница, не беше по-слабо от чувството, което ги бе изпълнило, когато попаднаха на викингските кораби. Това, че най-неочаквано бяха открили чудото на инженерната мисъл на деветнайсетия век, което се смяташе за плод на богато въображение, беше равносилно на сбъднат блян.
В подножието на пристана, покрай ръба на скалната площадка, имаше купчина камъни, подредени във вид на саркофаг. Дървена плоча, с издълбани в нея букви, разкриваше, че това е вечното жилище на създателя на подводницата:
Тук лежат тленните останки на капитан Камерон Амхърст, станал известен от творбите на Жул Верн като безсмъртния капитан Немо. Нека онези, които един ден открият гроба му, му засвидетелстват уважението, което той заслужава.
— Баща ти продължава да се издига в очите ми — обърна се Пит към Кели. — Той е бил човек за завиждане.
— Сега, след като узнах, че баща ми е изградил този паметник със собствените си ръце, се чувствам още по-горда.
Джордино, който беше изостанал, за да проучи една странична пещера, се приближи до пристана.
— Открих още един отговор на загадката, която ме човъркаше.
— Каква загадка? — попита Пит.
— Къде е бил източникът на електрическа енергия, ако доктор Еган е имал тайна лаборатория. И го открих в една странична пещера. Там има три преносими генераторни уредби, свързани с толкова батерии, достатъчни да захранват малък град — и той посочи към пристана и редицата от електрически кабели, минаващи покрай скалната тераса и през люка на подводницата. — Вероятността той да е използвал вътрешността й като лаборатория е десет на едно.