Изключих за последен път двигателя. Ще оставя генераторите да произвеждат мощност до смъртта ми. „Наутилус“, която ми бе служила вярно в продължение на четирийсет години, сега ще се превърне в мой гроб. Това е последното ми вписване.
Следваше подписът на Камерон Амхърст.
Междувременно Пит и Джордино оглеждаха внимателно масивния двигател с характерните за деветнайсетия век детайли и клапани и непознати механизми, много от тях излети от месинг и полирани.
Пит залази под и около огромния двигател, за да го огледа от всеки ъгъл. Накрая стана и почеса наболата си брада.
— Проучвал съм стотици корабни двигатели в стотици различни кораби, включително парни, но като този никога не съм виждал.
Джордино, който се спираше да чете табелките на производителите, завинтени върху различни части на машините, каза:
— Корабният двигател не е от един производител. Амхърст трябва да е поръчал на трийсет различни морски машинни инженери от цяла Европа и Америка да построят отделните части на този двигател, след което го е сглобил със свой собствен екип.
— Именно така е успял да построи тайно „Наутилус“.
— Какво ще кажеш за конструкцията?
— Най-смелото ми предположение е, че е комбинация от масивна електрическа енергия и рудиментарна форма на магнитохидродинамика.
— От което следва, че Амхърст е измислил принципа сто и четирийсет години преди да бъде преоткрит.
— Той не е имал технологията, за да пусне морска вода през магнитно ядро, поддържано на абсолютна нула чрез течен хелий — нещо, което няма да бъде произвеждано промишлено още шейсет години — затова е използвал вид преобразовател на натрий. Това не е особено ефективно, но е било достатъчно за осъществяване на целите му. Амхърст е трябвало да компенсира, като е заложил на масивна електрическа енергия, за да произвежда достатъчно генериращ ток, който да върти гребния винт с необходимата скорост.
— В такъв случай ще излезе, че Еган е използвал двигателя на Амхърст като основа за собствените си проекти.
— Сигурно му е послужил като вдъхновение.
— Феноменална работа — възхити се Джордино, признавайки гениалността, прозираща зад огромния двигател. — Особено като вземеш предвид, че той е плавал с „Наутилус“ до всяко кътче на подводния свят в продължение на четирийсет години.
Кели се приближи с дневника на машинното отделение в ръка. Лицето й имаше израза на човек, видял призрак.
— Ако сме приключили с обиколката тук, ще ми се да потърся прохода, който баща ми трябва да е открил, за да стига дотук от къщата горе и обратно.
Пит кимна и погледна Джордино.
— Трябва да се обадим на адмирала и да му докладваме какво сме открили тук.
— Сигурен съм, че той ще поиска да го уведомим — съгласи се Джордино.
Пет минути, не повече им отне да се изкачат през прохода, водещ към върха на стръмните скали. Пит изпита странно усещане при мисълта, че викингите са минавали по същия път преди хиляди години. Едва ли не чу гласовете и усети присъствието им.
Както седеше в студиото на Еган и четеше списание с химически анализи, Джош Томас изведнъж се смрази от страх. Видя как килимът в средата на стаята започна да се издува от пода, сякаш под него имаше призрак, после се отметна настрани. Капакът в пода се надигна и отвори и главата на Пит се подаде в отвора като играчка с човече на пружина, което изскача от кутийка.
— Извинявай, че нахлувам така — засмя се весело Пит, — но случайно минавах оттук…
Шеста част
Призрак от миналото
58.
16 август 2003 г.
Вашингтон, окръг Колумбия
Пит стана от леглото, облече си халата и си наля кафе, направено от Сали Морс. Искаше му се да се излежава почти цялата сутрин, но Сали и Кели си тръгваха. След като свидетелства пред конгресната комисия, оглавявана от Лорън, и даде показания под клетва пред представители на Министерството на правосъдието, Сали получи сърдечни благодарствени думи от президента и бе освободена да се прибере у дома и да продължи да изпълнява задълженията си като председател на „Юкон ойл“ до деня, в който пак щеше да бъде повикана да даде допълнителни показания.