Когато Лорън отиде при Пит, за да прекара с него почивните дни, го завари наведен под капака на двигателя на зеления пакард от 1938 година. Тя имаше уморен вид след поредния дълъг ден на изслушванията по повод скандала със Зейл. Иначе изглеждаше изумителна в деловия си черен костюм, който стоеше излят по тялото й.
— Здравей, големецо. Какво човъркаш?
— Тия стари карбуратори са били направени да използват оловен бензин. А новите разновидности на безоловен бензин съдържат всякакъв вид странни химикали, които разяждат чарковете вътре. Затова всеки път, когато карам стара кола, трябва да преглеждам внимателно карбуратора дали не е клеясал.
— Какво искаш за вечеря?
— Не искаш ли да хапнем навън?
— Медиите са пощурели заради скандала. Аз все още съм им лесна плячка. Фризьорката ми ме докара тук с камионетката на мъжа й, като аз бях седнала на пода.
— Щастливка си ти, че си толкова популярна.
Лорън направи кисела физиономия.
— Какво ще кажеш да си направим спагети със спанак и шунка?
— Страхотно!
След един час, когато вечерята беше готова, тя го извика отгоре. Пит се изми и влезе в кухнята. Лорън беше само по сакото на смокинга му, който му бе подарила за Коледа и който той нито веднъж не бе обличал с възражението, че с него щял да прилича на псевдожиголо. Пит надникна в тенджерата с врящи спагети.
— Мирише много хубаво за обикновени спагети.
— Има защо. Налях половин бутилка „Шардоне“ вътре.
— Значи не са ни нужни коктейли за аперитив.
Двамата изядоха с апетит обикновената вечеря, като междувременно си подмятаха сарказми и леки закачки. Това беше обичайно поведение на двама души с еднакво чувство за хумор и интелект. Пит и Лорън опровергаваха максимата, че противоположностите се привличат. Те си приличаха по това, че харесваха и не харесваха едни и същи неща.
— Към края ли са твоите изслушвания? — попита я Пит.
— Вторник е последният ден. Оттам нататък правосъдното министерство поема щафетата. Аз си свърших своята работа.
— Ти извади късмет, че Сали почука на вратата ти.
Лорън кимна и вдигна чашата си с шардоне.
— Ако не беше тя, сега Зейл щеше да продължава да ходи по земята и да осакатява и убива. Самоубийството му разреши много от проблемите.
— Какво смята да предприеме правосъдното министерство за неговите престъпни приятели?
— Членовете на картела „Цербер“ ще бъдат подведени под отговорност. Всеки агент в Министерството на правосъдието работи извънредно, за да заведе дела срещу хилядите бюрократи и избрани политици, за които има сведения, че са взимали подкупи. Последствията от този скандал ще се чувстват дълго време.
— Да се надяваме, че той ще обезсърчи другите да не стигат до такива крайности за пари.
— Огромна оперативна група е изпратена да проследи доставените от Хирам Йегър данни за офшорни инвестиции и банкови сметки на виновниците.
Пит се загледа във виното, което въртеше на дъното на чашата си.
— Добре, а с нас какво ще стане оттук нататък?
Тя докосна ръката му с върховете на пръстите си.
— Продължаваме както преди.
— Ти — в Конгреса, а аз — под водата — уточни той бавно.
Виолетовите й очи се смекчиха.
— Мисля, че не сме имали нещо друго предвид.
— Значи край на илюзиите да стана дядо.
Тя отдръпна ръката си.
— Не е лесно да се състезава човек с призрак.
— Самър ли? — Пит произнесе името й така, сякаш виждаше нещо в далечината.
— Ти още не си я забравил.
— Мисля, че го направих… веднъж.
— Мейв…
— Когато Самър изчезна под водата и Мейв умря в ръцете ми, това остави празнина в сърцето ми. — Пит тръсна глава, за да се отърси от спомена, както кучето изтръсква водата от козината си. — Прекалено съм сантиментален — каза той, заобиколи масата и я целуна по устните. — Имам такава прекрасна, чудесна жена, а не я оценявам достатъчно.
В този момент звънецът на входната врата звънна. Пит повдигна учудено вежди и отиде да погледне на монитора на камерата за наблюдение, монтирана незабележимо отвън. Образите на младеж и девойка изпълваха екрана. Те стояха пред вратата с багажи до краката им.
— Май идват за дълго време — подметна язвително Лорън.