Елис остави телескопа и се обърна към Хънт.
— Да го проучим ли, сър?
Хънт кимна.
— Нареди за завой десет градуса надясно. Съобщи на главния механик Грибъл да увеличи максимално скоростта, оръдейната команда да заеме местата си на втори пост и да се удвои броят на наблюдателите. Не искам чудовището, каквото и да е то, да бъде изпускано от поглед.
— Слушам, сър.
Елис, висок и плешив, с широка, грижливо поддържана брада, изпълни нарежданията и много скоро запазеният стар кораб започна да увеличава скоростта си, движейки се срещу вятъра. Носът му се врязваше във вълните, изхвърляйки настрани гейзери от пяна. Коминът избълва стълб гъст дим заедно с взрив от искри.
Палубите на стария боен кон потрепериха от предчувствие за предстоящо преследване.
Скоро „Кирсардж“ започва да се приближава до странния обект, който нито увеличаваше, нито намаляваше скоростта си. Оръдейният разчет се събра, зареди оръдието с нарезна цев и се отдръпна. Офицерът, управляващ стрелбата, погледна стоящия до кърмчията Хънт.
— Сър, оръдие номер две е заредено и готово за стрелба.
— Господин Мериман, произведете изстрел на петдесет метра пред носа на чудовището — нареди Хънт през мегафона си.
Мериман потвърди само с помахване на ръка и кимна на двамата мъже, обслужващи оръдието.
— Чухте какво каза капитана. Насочете изстрела на петдесет метра пред чудовището.
Корекцията беше направена, въженцето бе дръпнато и огромното оръдие изтрещя и отскочи назад. Беше съвършено точен изстрел и снарядът падна право пред огромната гърбица, която без усилие пореше водата. Обектът — животно или машина — не реагира и продължи със същата скорост по същия курс, без ни най-малко отклонение.
— Изглежда, че не се смути от стрелбата ни — отбеляза Елис с лека усмивка.
Хънт се вгледа през бинокъла си.
— Преценявам скоростта му на десет възела срещу нашата от дванайсет.
— След десет минути би трябвало да се изравним с него.
— Когато се доближим на триста метра от обекта, произведете още един изстрел, този път на трийсет метра пред него.
Всички моряци с изключение на машинната команда стояха край леерното ограждане и наблюдаваха чудовището, което доближаваше носа на кораба с всяка изминала минута. Само леки вълнички набраздяваха повърхността, но се виждаше как бялата пяна се вихри зад килватера му. В един момент гърбицата на чудовището проблесна.
— Ако прибързвах със заключенията си — обади се Хънт, — щях да кажа, че слънчев лъч се отрази в стъкло на прозорец или илюминатор.
— Не знам да има морско чудовище със стъкло по тялото си — смотолеви Елис.
Оръдейният разчет презареди и изстреля още един снаряд, който цопна във водата с огромен фонтан от пръски на двайсетина метра пред чудовището. Пак нямаше реакция. То продължи по пътя си, сякаш „Кирсардж“ беше просто някакъв минаващ досадник. Приближили се вече достатъчно до него, капитан Хънт и екипажът различиха триъгълна постройка с големи кръгли кварцови илюминатори на гърба на чудовището.
— Но това е плавателен съд, построен от човешка ръка! — ахна от почуда Хънт.
— Не мога да повярвам — каза смаяният Елис. — Кой би построил подобна невиждана измишльотина!
— Ако не са Щатите, трябва да са британците или германците.
— Знае ли човек. Никакъв флаг не се развява.
В този момент странният обект се плъзна под вода и се изгуби от поглед. „Кирсардж“ мина точно над мястото, където той потъна, но екипажът не успя да види никаква следа от него в дълбините.
— Изчезна, капитане — провикна се един от матросите.
— Следете зорко дали пак ще се появи — извика в отговор Хънт. — Някои от вас да се качат при мачтите за по-добра видимост.
— Как ще действаме, ако пак се появи? — попита Елис.
— Ако не се издигне над повърхността и не се представи, ще открием масиран огън.
Минаха часове, слънцето залезе, а „Кирсардж“ описваше все по-широки кръгове с отслабваща надежда да открие чудовището. Капитан Хънт беше на път да преустанови търсенето, когато един от наблюдателите се провикна: