— Чудовището е на около хиляда метра от левия ни бимс и се насочва към нас.
Офицерите и останалите от екипажа се втурнаха към лявото леерно ограждане и впериха погледи във водата. Все още не се беше стъмнило напълно, така че го видяха ясно. То като че ли наистина напредваше право към „Кирсардж“, и то с много висока скорост.
По време на търсенето оръдейните команди стояха търпеливо по местата си до готовите за стрелба оръдия. Сега артилеристите на левия борд бързо насочиха мерниците си в приближаващото се привидение.
— Вземете предвид скоростта и се прицелете в задната част на носа му — нареди им Мериман.
Мъжете извършиха съответните корекции и наклониха цевите на оръдията, когато чудовището се появи в мерниците. Тогава Хънт извика:
— Огън!
Шест от осемте оръдия на „Кирсардж“ изтрещяха и взривните им вълни разцепиха въздуха, след като цевите им избълваха огън и дим. През бинокъла си Хънт наблюдаваше как снарядите от двете големи 279-милиметрови развъртащи се оръдия разплискват водата от двете страни на плавателния съд. За гейзерите, бликнали около целта, допринесоха и гладкостволните 228-милиметрови оръдия. После видя как деветкилограмовият снаряд от оръдието с нарезна цев улучи гърба на чудовището, отскочи във въздуха и рикошира във водата като хвърлен камък.
— Това чудо е бронирано! — ахна той. — Нашите снаряди отскачат от корпуса му, без да му направят дори вдлъбнатина.
Напълно невъзмутими, техните отмъстители насочиха носа на плавателния си съд право към средата на корпуса на „Кирсардж“ и увеличиха скоростта си, набирайки инерция за удара си.
Оръдейната команда трескаво презареди оръдията за нов залп, но през това време чудовището се беше приближило дотолкова, че те не успяха да нагласят цевите до необходимия ъгъл на снижение, за да го улучат. Тогава групата морски пехотинци на борда на кораба откри огън със своите пушки. Неколцина от офицерите стояха до леерното ограждане, като се държаха с едната ръка за въжетата, а с другата стреляха с револверите си. Но тайфунът от куршуми просто рикошира от бронирания корпус на чудовището.
Хънт и екипажът гледаха изумени кошмара, който беше на път да забие нос в кораба. Хипнотизиран от дългия, с форма на пура плавателен съд, Хънт се хвана здраво за леера в очакване на неизбежния сблъсък.
Но той така и не дойде. Всеки от екипажа почувства леко потреперване под палубите. Силата на удара почти не се различаваше от лекото удряне на плавателен съд в док. Последва само тих звук от разцепващо се дърво. В този застинал миг от времето неземното нещо се беше врязало между големите дъбови бордови ребра на „Кирсардж“ чисто, също като нож на убиец, и проникна в корпуса точно зад машинното отделение.
Хънт онемя от шок. Той зърна лице през широките прозрачни отвори за наблюдение на пирамидообразния кожух, обгръщащ подводния таран. Брадатото лице, както му се стори, изглеждаше тъжно и меланхолично, сякаш мъжът вътре изпитваше угризение от щетите, които бе нанесъл странният му плавателен съд.
После загадъчното чудовище се отдръпна и потъна в дълбините.
Хънт разбра, че корабът е обречен. Дълбоко долу морската вода нахлуваше в задния трюм и камбуза. Зейналата рана представляваше идеална пробойна в корпуса, на метър и осемдесет под водолинията. Буйният поток се увеличи, когато бойният кораб започна бавно да се накланя на левия си борд. Единствено напречните прегради го спасиха от мигновеното му потъване. В съответствие с военноморските разпоредби Хънт нареди те да бъдат затворени херметически, сякаш корабът влизаше в битка. За известно време напорът на водата беше удържан, но накрая напречните прегради се огънаха от огромното налягане.
Хънт се обърна и погледна ниския коралов остров, намиращ се на по-малко от две мили от кораба. Той извика на кърмчията:
— Насочи се към онзи риф там, вдясно на бимса.
После се обади в машинното отделение и нареди пълен напред. Главното му безпокойство беше докога напречните прегради щяха да възпрепятстват нахлуването на водния поток в машинното. Докато котлите произвеждаха пара, корабът все още имаше време да стигне до острова и да заседне в плитчините, вместо да потъне.
Бавно носът промени посоката си, докато корабът набираше скорост и пое курс към плитките води. Старши помощник-капитан Елис не изчака команда от Хънт да приготви спасителните лодки, в това число и капитанската, за спускане на вода. С изключение на машинната команда, останалите членове на екипажа се събраха на палубата. Те до един впериха погледи в ниския гол остров, който се приближаваше мъчително бавно. Гребният винт разпенваше водата, докато огнярите трескаво подсилваха огъня в котлите. Те хвърляха въглища, като с едното си око гледаха отворената решетка, а с другото — пропукващата се отвесна преграда — единственото препятствие между тях и мъчителната смърт.