Някъде там се намираше вторият сейф.
2.
Фос клечеше в тъмния офис, застинал във времето, сякаш бе запечатан на фотография.
Беше видял лампите на 45А да светват, после Кери излезе на балкона, погледна през телескопа и се върна в дневната. Петнайсет минути по-късно пак на същия балкон бе излязъл втори мъж.
Нямаше никаква представа къде се намира Грег в този момент.
Можеше да е в друг от апартаментите. Кой знае, можеше дори вече да се е върнал в скривалището си на покрива или да е тръгнал да напуска сградата.
Дано!
„Моля те, Господи, нека е така!“
Ала дълбоко в себе си Фос чувстваше, че положението е по-различно.
Паниката на момента бе натикала обратно опитващата се да изплува изгаряща топка на наркотичен глад. Поне засега.
Действайки от страх за Грег… а и за себе си, в случай че нещо се случеше, той запали малката стробираща лампа на бюрото.
Включи я да мига и я остави да свети близо минута, окъпвайки стаята със светлосиня светлина, после я изключи и мракът отново се възцари. След пет минути щеше да повтори сигнала в отчаян опит да предупреди Грег, че се е случило нещо непредвидено.
„Махни се! — трябваше да му изкрещи пулсиращото синкаво сияние в пространството между двете сгради… — Бягай! Отдалечи се!“
Проблемът, осъзна Фос в секундата, в която посягаше към клетъчния си телефон, бе, че Грег трябваше да погледне насам, за да я види. И ако по някаква причина не го стори…
Той набра номера и му отговориха на първия сигнал.
— „Сив“ в пункт едно — каза напрегнат глас.
— „Син“ в „Алфа“ — отговори Фос. — Вероятност за смяна на мястото — каза го внимателно и макар да говореше бързо, речта му бе отчетлива и ясна.
— Мамка му! — прошепна в слушалката другият. — Пункт две или три?
Фос си представи Део Хартунян — седящ в стара кола, открадната временно за нуждите на операцията.
Временно, защото бе взета малко след края на работното време от паркинг към фирма за продажба на употребявани коли и в идеалния случай щеше да бъде върната на мястото си (след връщане на километража), преди липсата й изобщо да е забелязана.
Део беше третият партньор в екипа. По-възрастен от Грег, но по-млад от Фос, той имаше за задача да изведе крадеца от всяка каша, в която той можеше да се окаже. Или, ако всичко се развиеше без усложнения, да го вземе на предварително уговореното място.
Део бе човек, който без да се замисли можеше да мине с колата през витрина на луксозен магазин, да преодолее на таран полицейско заграждение на пътя, да прелети през участък под обстрел с автоматично оръжие (от полицията или който и да е било друг), стига да е бил откровено запознат с възможните рискове и ако му е било платено (добре платено) преди започване на операцията.
Тази нощ, ако всичко минеше нормално, не се предвиждаше да се изпоти. Трябваше да изчака сигнал от Фос, че нещата са наред, а после да върне колата на паркинга. Какво щеше да предприеме, зависеше единствено от инструкциите на Фос.
И нямаше да предприеме нищо, докато не ги получеше.
Део не бе най-добрият шофьор за подобни операции: не беше нито най-бързият, нито най-безразсъдният, и най-важното — ходеше чист. Винаги, без изключение — нито пистолет, нито дори бокс.
Така и му казваха — „Чистия“. Човек, който винаги правеше това, което е обещал, който винаги се озоваваше там, където бе казал, че ще бъде. Рядко, изключително рядко, си позволяваше да изкаже мнение, да направи предложение или да импровизира. Това беше избраният от него стил на действие, за да бъде винаги „чист“, ако станеше издънка.
Стил, приет от останалите за даденост, макар и непредизвикващ възхищение.
И все пак стил, благодарение на който Део в момента бе онзи най-рядък измежду редките екземпляри в бранша — шофьор на средна възраст.
Тази нощ, само след двайсет и една минути, Грег щеше да разчита на него да го чака в пункт номер две.
Ако не получеше указания да направи нещо друго.
— Говори, „Син“ — неспокойно се обади гласът му в слушалката.
— Отивай в пункт три — прошепна Фос.
— Разбрано, „Син“. Пункт три — с равен глас повтори Део и прекъсна връзката.
Фос остави слушалката на вилката и погледна през прозореца към ярко осветения апартамент от другата страна на улицата.
Молеше се приятелят му да погледне насам.
През който и да е прозорец.