Захапал долната си устна, преброи наум до двайсет и изключи генератора.
Смъкна кърпата от диска и пак прекара йонния датчик по вратичката на сейфа.
Стрелките този път не помръднаха.
— Не съм виждал още микрочип, който да устои на добра доза ултравиолет — прошепна той на себе си и изтегли обратно тънкия като конец кабел.
Бързо премери габаритите на сейфа и постави картонената кутия над и малко вдясно от диска, под необичаен ъгъл. Въведе от клавиатурата трицифрен код и кашонът се разстла върху вратичката, сякаш притискан върху нея от гигантска ръка.
— Деветдесет секунди — продължи той да си шепне и въведе следващата комбинация. — Нови деветдесет и… — В този миг на клавиатурата замига червен светодиод.
Без да сваля поглед от мигащата светлинка, Грег започна да прибира останалите си инструменти в куфарчето. И точно посягаше към дискообразния „търсач на сейфове“ зад гърба си, когато внезапно замига зеления индикатор.
Той сграбчи кашона, в който всъщност се намираше кутията мощни магнити с променливо напрежение на полето и изтегли вратичката на сейфа напред и нагоре.
Нямаше време да проявява капризи. Сграбчи малък жълт плик, подобен на онези, които получаваш в бижутериен магазин, дебела папка, пристегната с няколко плоски ластика, и издължена, плоска кожена кутийка.
Кутийката имаше двойна ключалка, беше определено скъпа и изглеждаше доста стара. Но Грег не можеше да си позволи разкоша да се занимава с нея точно сега.
— Окей — каза единият от мъжете, които отвориха вратата и отново влязоха в стаята. — Но казвам ти, жаден съм. Аз поне започвам от бара.
— Добре де, и без това ще трябва да претърсим всичко. Само не се наливай с концентрат.
Единият се насочи към бара.
Грег безшумно затвори и заключи куфарчето си. Пръстите му стиснаха дръжката и той тихо изпусна въздуха от гърдите си.
— Няма страшно, ще пийна една сода — каза мъжът, поглеждайки за миг през рамо. — А ти…
Но така и не успя да довърши изречението си, защото внезапно се сгъна надве от удара на забилото се в слабините му куфарче на крадеца.
После пронизително простена и лицето му почервеня. Без да чака повече, Грег реши да действа. Той скочи на крака, заби рамо в брадичката на превиващия се убиец и го отхвърли назад. Миг по-късно прелетя през тялото му.
На партньора му, който беше стигнал до балкона, бяха необходими две секунди, за да осмисли случващото се. Без да се колебае, той бръкна под сакото си.
— Без пистолети — простена от пода пострадалият след сблъсъка с Грег. — Никакви пистолети!
Това даде на Грег две нови, жизненоважни секунди, за да излети в коридора, водещ към входната врата. Ала вторият убиец го последва по петите.
И тъй като вратата на малката спалня се затръшна в лицето му, вторият спря, извади пистолета си и си пое дълбоко дъх.
— Няма къде да избягаш, копеленце! На четирийсет и петия етаж си и няма никаква шибана външна стълба за евакуация. Сещаш ли се? — Той се ослуша, но чу само странен шум от бързо движение от другата страна на вратата. — Предай се сега и ще се споразумеем какво да правим — рече той и погледна назад, откъдето се приближаваше неговият все още неспособен да дойде на себе си партньор.
— Да не си посмял да стреляш! — предупреди го с мъка червеноликият и натисна ръката му с пистолета надолу. — Само като последна мярка, ясно ли е? Ей, ти… — Той се наведе и повърна на пода и със слаб глас попита: — Чу ли какво ти се каза?
Вторият неохотно отмести пистолета.
Червеноликият притисна с една ръка чатала си, а с другата показа три пръста на своя партньор, който кимна.
Три секунди по-късно двамата разбиха с ритник вратата и проникнаха в помещението зад нея.
Но то беше празно.
Извадиха ножове и се разделиха, за да огледат стаята.
— Хайде, приятел, да не усложняваме нещата…
Никакъв отговор.
— Провери дрешника.
— Какъв дрешник бе, идиот! — изкрещя с последни сили червеноликият и едва не запрати по другия тежката дъбова нощна масичка. — Този е заек!
Вторият изтича до него, коленичи, наведе се и видя дупката в стената.
— Ще избяга през другата врата! — изрева той. — Ти заобиколи! — И на свой ред се промуши през тесния отвор в стената.
Другият накуцвайки изтича навън.
Десет секунди по-късно, столът до бюрото помръдна като че ли от само себе си и изпод пространството за краката изпълзя Грег.