Баба Петеркеш — тя нямаше никакви съмнения по отношение съществуването на Рая и Ада (впрочем както и за съдбата на новия президент) — просто се усмихваше, плетеше и хвърляше от време на време поглед към пустинята, която се виждаше отвъд малката полянка на задния двор.
— Е… — каза босът и се обърна към Фос. — Помисли ли за бъдещето си?
Фос поклати глава.
— Имах големи неприятности да се справя с миналото, така че не ми е останало време да мисля за бъдещето.
— Има една стара сицилианска поговорка — каза мафиотът. — Свободно преведена, звучи така: „Миналото би могло да ти пререже гърлото, само ако му предоставиш ножа“. Разбираш ли?
— Предполагам.
Изискано облеченият възрастен човек кимна.
— Добре. Знаеш ли, аз имам по-богато минало от които да са двама измежду вас, взети заедно. Правил съм неща, дето сега не мога да повярвам, че съм ги правил. И не мога да се начудя, че съм бил такъв, какъвто съм бил. — Той се приведе към Фос и му довери: — Убий ме, но сега не мога да ги повторя. Така и ти — просто пробвай да си по-добър в бъдеще.
— Като стана дума за бъдещето… — прекъсна го Ласло.
Излезлият, но не съвсем в пенсия мафиотски бос се усмихна и направи знак на циганина да го последва. Стана и каза:
— Ще говорим, докато се разхождаме… партньоре.
Ласло се ухили и се присъедини към него.
Фос се пресегна и включи телевизора.
Ван Нес го гледаше от екрана напълно сериозно. Сякаш говореше точно на човека, когото едва не бе убил с пъклените си планове.
— Може би никога няма да разберем какво точно е станало в пустинята край Розуел, Ню Мексико, през 1947-а. Може би никога няма да научим пълната истина за ужасните престъпления през последната година — събития, изглеждащи донякъде свързани със странните неща, случили се в Ню Мексико… Но аз ви обещавам да впрегна духа, енергията и ресурсите на новата администрация за установяването на истината. За да разберем има ли друг живот, освен нашия във вселената… Обещавам ви и още нещо! — Той драматично се вторачи в камерата: — Ще накажем виновните и ако е възможно, ще установим контакт и ще прегърнем като наши приятели всички извънпланетни същества, намиращи се на земята.
Оглушителни аплодисменти.
Но не и на верандата в околностите на Лас Вегас.
— Мръсник — процеди Фос.
— По-скоро ми се струва, че се самоубеждава — каза Грег, докато се приближаваше към групата.
Део остави каталога на колекцията коли, който с интерес бе прелиствал до момента.
— Този път окончателно ли се събуди?
Грег кимна.
— Повече или по-малко — рече и прие предложената му от Фос чаша кафе. — Колко време ме нямаше?
— Четири-пет дни — каза небрежно шофьорът и шеговито допълни: — Повече или по-малко.
Грег изпи на една глътка половината чаша кафе.
— Какво дават? — попита той и се наведе над рамото на Фос.
— Порнография — прошепна Фос, докато президентът произнасяше речта си.
— Всички ли са в безопасност?
Фос кимна.
— Вчера приключихме. Екипът се изнесе ден преди това. Разплатихме се с хората и получихме в замяна обещание за вечна вярност и приятелство.
— На полски, унгарски, френски и — представяш ли си? — даже на английски — засмя се Део.
Грег отпи нова глътка от силната, ободряваща течност.
— Ами… — Той кимна към пустинята.
— Като деца навръх Коледа — обясни Део и стана. — След онази теснотия, четиристотин акра охранявана частна пустиня им се струват като рай.
— Ами Меган? Другите? — попита Грег с внезапно задавен глас.
Баба Петеркеш вдигна поглед към него от плетивото си, остави куките и стана.
— Направихме голяма циганска церемония. Ние знаем как да се погрижим за своите. Но телата подготвихме тук. Голяма церемония. Три дни. Не, повече.
Грег дълбоко въздъхна.
— Намериха ли се някакви нейни близки… — Той не можа да завърши изречението си, покрусен, въпреки пословичното си хладнокръвие.
Старата циганка сериозно го погледна.
— Аз представях нейната страна — успокои го тя. — Добре стана. Хубаво. Според нейната вяра. Не по цигански, но хубаво. — Старицата се усмихна. — След това танцувахме за душата й с приятели. Заради жертвата й. — Тя се наведе и целуна Грег по двете бузи.
Беше една от малкото, които знаеха колко тежко бе понесъл той смъртта на Меган и помощниците й — и особено жестоката измама на финала, че може да има двама оцелели след атаката. Затова го погледна внимателно. В дните на хаоса след предаването на Меган старицата сериозно се бе обезпокоила за състоянието на младия крадец. Беше доловила степента на болката му и потреса от ужаса на кръвопролитието. От загубата на човешки животи. На приятелите.