Погледна за последен път кутията на зъбната предавка над главата си, после се ориентира пак в обстановката навън и направи справка колко е часът. След две минути една стара на външен вид кола бавно навлезе в улицата към блока.
Пуснал музиката със сила, достатъчна да накара прозорците на жилищата, покрай които минава, да звънтят, шофьорът весело махна с ръка на полицаите и безгрижно пое по осевата линия на платното. Видимо пиян, той се качи на единия тротоар, слезе от него, одраска едната от патрулните коли и все така махайки, се усмихна невинно на побеснелите полицаи.
А когато те му изкрещяха да спре, Део включи на скорост и настъпи педала на газта.
Миг по-късно и двете коли полетяха след него, а сирените им напълно заглушиха ударите на секирата върху кутията на зъбната предавка.
И естествено, никой не забеляза облечения в тъмни дрехи мъж, който се изтърколи под частично повдигнатата мрежа на вратата, изправи се, ослуша се и без да бърза, се отдалечи. Просто една призрачна сянка, стопила се в мрака.
Дългата тъмна лимузина кръстосваше на пръв поглед безцелно из улиците в централната част на града. Килбърн опипа черната найлонова качулка в ръцете си и насочи вниманието си към тъмния диск, който хората му бяха донесли.
— Това ли е всичко?
— Да, сър — потвърди единият от тях.
— Вторият сейф беше празен, сър — с неуверен глас поясни мъжът, чиито слабини продължаваха болезнено да пулсират.
— Да — каза Килбърн и поднесе уреда до очите си. — Вторият сейф, онзи в пода. Който не успяхте сами да намерите. — В гласа му се долавяше не толкова раздразнение, колкото разочарование.
— Щяхме да го открием, господин Килбърн. Бъдете сигурен.
— Дявол да го вземе — намеси се другият, — нали точно защото погледнахме зад бара, открихме онзи тип.
— Само че след като той вече се беше добрал до сейфа — кимна Килбърн.
— Ние вече обсъдихме въпроса — каза първият. — Според нас, този човек е от хората на Кери, защото иначе не би знаел къде да търси.
— И сигурно е имал комбинацията — допълни другият. — Едва ли ще е трудно да го намерим. Ще разследваме обкръжението на Кери, нали така?
— Така — разсеяно се съгласи Килбърн. — Само че ако е бил от неговите хора, едва ли му е трябвало да пробива дупката в стената, за която ми споменахте. — Той замълча, оставяйки думите му да добият тежест. — Да не говорим колко е било наложително да стреляте по него!
Двамата извърнаха глави, за да не срещат погледа му. Колата спря в района на складовете и Килбърн посочи кадилака зад тях.
— Това е за вас, джентълмени — и им отвори вратата.
Двамата без забавяне се измъкнаха навън.
— Ще го заловим до обяд, сър.
— Можете да разчитате.
— Естествено — усмихна се Килбърн. После затвори вратата и каза на шофьора си: — Когато влязат, Пол.
— Да, господин Килбърн — отговори шофьорът и концентрира вниманието си в огледалото за обратно виждане.
Минута по-късно мощна експлозия раздра тишината в квартала. Двата фунта „Сентекс“ поставени под седалката на шофьора, буквално изпариха телата на младите убийци. И оставиха дълбок кратер в пътната настилка зад лимузината.
Килбърн даже не трепна.
— Разбери какво представлява това, Пол — и той му подаде дискообразния предмет. — И най-вече на кого принадлежи.
3.
— Винаги съществуват възможности.
Любимата фраза на баща му.
Изненада се, че изрича на глас този добре познат му девиз.
Но реалният проблем, мислеше си човекът, който през последните над двайсет години се наричаше Килбърн, бе, че понякога съществуваха твърде много възможности. Толкова много, че дори самото им обмисляне можеше да доведе до пълен хаос. Състояние, което Килбърн ненавиждаше. Освен това, той прекрасно съзнаваше, че баща му изобщо не се бе изправял пред набора от възможности, с които той, Килбърн, трябваше да се справи днес, в заника на своя живот.
Наистина ли точно Кери се бе опитал да разкаже за Джо и Макс?
Или беше някой друг? Някой, несвързан с известни събития в миналото? Някой, който просто се е досетил, а може би дори не се е досетил, ами само е разследвал една историческа загадка?
И като първи приоритет, кой е човекът от апартамента? За Кери ли е работил, или за някой друг, който — като него — се е интересувал от това какво е известно на Кери?