— Та, официалният глас ми казва „Господин Килбърн…“. — Той извинително се усмихна: — Такова е името ми днес. Сам си го избрах. Харесва ли ти?
— Продължавай — промърмори с пресъхнала уста Кери, без да обръща внимание на двамината, които се отправиха към другите помещения в апартамента.
— Добре… та, казва ми значи гласът: „Господин Килбърн, научихме, че някой се е разприказвал за Джо и Макс. Това, господин Килбърн, никак не ни харесва“, уточни гласът. — Той се приближи до започналия неудържимо да трепери мъж. — И знаеш ли, Джек, и на мен не ми харесва.
— Не съм аз — дрезгаво изграчи Кери. — Никога не бих го сторил. — Кожата му бе загубила цвета си, той обилно се потеше, а на врата му неспокойно играеше мускулче.
— Не можеш да си представиш колко ми се иска да повярвам на думите ти, Джек — изрече Килбърн с тон, в който се долавяше дълбоко скрит подтекст. — Страшно ми се иска. — Единият от двамата младежи се върна в стаята и тихо каза нещо в ухото на Килбърн. — И каква казваш, че е комбинацията за сейфа ти в спалнята, Джек? — с делови глас попита Килбърн.
Вторият от младежите безстрастно довършваше погрома над чекмеджетата в шкафа, когато партньорът му се върна.
— Ето комбинацията.
— Чудесно! — Мъжагата хвърли на пода ризите и се отправи към сейфа, който допреди малко бе стоял зад вече разкъсан шедьовър на Шагал.
— Успя ли да прегледаш дрешника? — уж между другото попита първият.
— Тъкмо се готвех.
Първият кимна и разтвори пак двойните врати на малкото помещение.
Редици фини ризи, шити по поръчка костюми, най-разнообразни аксесоари, подредени в сумрака. Всичко изглеждаше поставено на отделената за него закачалка или беше внимателно сгънато на мястото си.
Мъжът щракна ключа на осветлението, но нищо не се случи.
— Крушката е изгоряла — изкоментира другият до сейфа, докато набираше комбинацията.
Първият кимна, извади мощен фенер „Маг-Лайт“ от джоба на сакото си и насочи лъча в пространството на дрешника.
— Боже господи! Само гардеробът на този струва повече от заплатите и на двама ни.
— Излишно е да ми казваш — изрече вторият и дръпна вратичката на сейфа. — При това подбран с вкус.
— Аха — съгласи се небрежно първият и започна да размества дрехите по закачалки и полици. Методично опипваше всичко и дори поглеждаше в обувките, докато се приближаваше към намиращия се в дъното старинен шкаф.
— Тук няма нищо… само пари, бижута и разни дреболии — каза онзи при сейфа. — Ела да видиш.
Първият понечи да се обърне, после размисли и насочи вниманието си към шкафа с височина един човешки бой. Шкафът беше с двойна врата, а горната му част бе изящно орнаментирана. Той дръпна едната от дръжките, но вратата се съпротивляваше. Отново я дръпна, този път по-силно. Тя отказа да се отвори.
— Имаш ли шперц за този шкаф? — попита той партньора си.
— Заеби го. Не го е скрил там.
— Вярно — каза първият и понечи да се откаже. После неочаквано спря и ритна с все сила вратата. Обувката му проникна наполовина в старото дърво и се наложи да се опре с ръка, за да я освободи.
Партньорът му се обърна.
— Какво, по дяволите…
— Човек не може да е сигурен, нали? — извини се първият, хвана с двете си ръце дръжките и грубо разтвори крилата на вратата.
— Шапки! Кой, по дяволите, си заключва шапките?
— Джентълмените — разнесе се гласът на Килбърн откъм дневната.
Те поклатиха дружно глави и напуснаха спалнята.
Без изобщо да забележат очите на скритата под качулка глава да надничат към тях над горната част на стария шкаф.
— Засега нищо, сър — докладва първият на Килбърн.
— Ще ни трябват поне два часа, за да претърсим основно място като това — извинително додаде другият.
Килбърн им кимна и фиксира с поглед треперещия нещастник пред себе си.
— Спести ни главоболията, Джек. Кажи ни къде е.
Голият изглеждаше готов всеки миг да припадне.
— Какво? — изхриптя той. — Не разбирам за какво говориш.
— Всички имаме такива неща, Джек. Сувенири, спомени, малки подаръчета… — Отново усмивката с половин лице. — Застраховка…
— Нищо… аз… аз… нямам…
Килбърн кимна. Единият от младежите безцеремонно сложи скритата си в ръкавица ръка върху устата му и думите заглъхнаха.
Килбърн изучаващо го изгледа в продължение на няколко безкрайно дълги секунди. Накрая продължително изпусна въздуха от гърдите си.