Пол Листър, трийсет и седемгодишен, от Конистън Котиджис във Фелхед, разказа снощи за своето ужасяващо откритие.
«Вървях подир кучето си из Картс Мос — търсех едно изгубено агне. Подхлъзнах се на мократа трева и паднах в един от улеите между участъците твърда земя в торфището. Ръката ми се плъзна по нещо и аз погледнах надолу. Първоначално не можах да разбера какво беше това, което видях. Помислих го за кожа от крава или нещо подобно. Но после разбрах, че е човешко лице.
Не можех да повярвам — беше като кадър от филм на ужасите».
Докато чакал появата на представители на полицията, господин Листър могъл да огледа по-подробно ужасяващата си находка.
«Беше чернокос, а ръцете и тялото му като че ли бяха покрити с черни татуировки. Но не мога да преценя дали това не се дължи на продължителното лежане на тялото в торфа».
Доктор Ривър Уайлд, специалист по медицинска антропология от Университета на Северна Англия, е била поканена да сътрудничи на местните експерти в опита им да разкрият мистерията около тялото в торфището. Главен инспектор Ригстън заяви: Докато доктор Уайлд не е приключила с изследванията си, не можем да кажем нищо повече.“
Джейн едва не се задави със сандвича си.
— Виж това, Хари — каза тя, когато престана да кашля и посочи предпоследния абзац на статията.
Още преди Хари да успее да отговори, някой постави ръце на раменете им, а една гладко избръсната глава се промуши между техните.
— Какво толкова интересно има там? — разнесе се познат глас.
Джейн се завъртя на столчето и целуна гладко избръснатата буза на Дан Сийборн.
— Дан! Каква приятна изненада! Хари не ми каза, че ще дойдеш.
— Хари нямаше представа, че ще дойде — отбеляза Хари малко рязко.
— Ученикът, когото очаквах в три часа, се отказа, затова реших да се измъкна и да дойда да ви взема — каза Дан и разроши косата на приятеля си с интимен жест.
— По-скоро идеята ти е била да провериш как се развиват отношенията между Хари и новия ни готвач, италианеца — подразни го Джейн. — Беше ми ясно, че няма да се отървем от теб, след като видиш Джако в белите му одежди.
Дан притисна ръце към сърцето си в престорено удивление.
— Такава прозорливост! — въздъхна той. После се пресегна зад нея и придърпа едно столче. — Джейн, не съм те виждал от една седмица? Да не би да се криеш от мен?
Джейн изпъшка.
— Причината е в книгата. Предполага се, че трябва да съм я свършила към края на годината, а тъкмо сега имам чувството, че бих успяла единствено, ако сега на прага се появи Мефистофел и ми направи предложение, на което не мога да откажа. Когато подписах договора, мислех, че е фасулска работа да превърна дисертацията си в книга — тя изсумтя презрително. — Възможно ли е човек да се заблуждава до такава степен?
— Може би ще е най-добре за известно време да напуснеш Лондон, да се заемеш сериозно с нея и да я завършиш — каза Дан. — Бих могъл да поема твоите часове.
Джейн се ухили — двамата с Дан се намираха в сходно положение; занимаваха се с научна работа, след като бяха защитили докторските си степени, и се опитваха да се доберат до всевъзможни преподавателски ангажименти с идеята, че те все някога биха ги довели до мечтания Граал — постоянна преподавателска работа. Отчаяно се стремяха едновременно да направят добро впечатление на професорите и същевременно да свързват някак двата края.
— Че да ми вземеш и хонорарите, а? Не ти мина номерът, Дан — каза тя и го смушка закачливо в ребрата. — Да знаеш, станал си абсолютно безскрупулен. Защо не се запретнеш и не се опиташ да напишеш и ти една книга?
Дан разпери ръце в престорен израз на невинност.
— Само исках да помогна. За теб ще бъде от полза да не се разсейваш, докато работиш, нали?
Хари придърпа вестника към себе си.
— Доколкото мога да преценя, и във Фелхед има какво да отклонява вниманието й. — Той посочи статията и подаде вестника на Дан. — Смъртта дебне край скалите.
Хари и Джейн продължиха да се хранят, докато Дан четеше статията.
— Е, поне няма защо да се безпокоиш, че там някъде се навърта обезумял убиец — отбеляза той. — Ако става дума за жертва на убийство, убиецът вероятно лежи под земята горе-долу от същото време.
— Остави убийството — каза Джейн и посочи предпоследния абзац. — Това, което ме интересува, са татуировките.