Именно Джейн й показа как да влиза в чата, дори й позволяваше да ползва компютъра й понякога, когато самата тя четеше и нямаше нужда от него. Сега чатовете се бяха превърнали в спасителен пояс за Тенил, осигуряваха й убежище, където можеше да бъде тази, която знаеше дълбоко в себе си, че е. В представите на повечето хора това не беше кой знае какво, но беше достатъчно, за да пропусне тъничък лъч оптимизъм в живота на Тенил.
Провалът бе настъпил преди няколко седмици. Всичко започна с това, че Шарън напусна кафенето и отиде да работи в стола на близката фабрика за пластмаси. Тоест тя вече работеше на смени, следователно в две от всеки три седмици Тенил губеше значителна част от времето, през което можеше да разчита на дневното си убежище. Това беше достатъчно неприятно, но Тенил беше изобретателна и скоро успя да намери начин да се справя с новия проблем. Само че после Шарън си намери ново гадже.
През седемте години, откакто формално беше поверена на грижите на леля си, Тенил бе привикнала на постоянния поток от непостоянни мъже, които се установяваха да живеят в апартамента за непредсказуеми периоди от време. Тя бързо се научи да не им се пречка, когато си бяха у дома. Шарън не искаше копелето на мъртвата й сестра-наркоманка да ги отблъсва, и беше обяснила, че не желае Тенил да бъде виждана или чувана, когато тя забавлява гостите си. Така че Тенил стоеше затворена в стаята си с часове, опитвайки се да не чува животинските звуци, които проникваха през стените и се процеждаха през пролуките на вратата, а когато теренът се разчистеше, се промъкваше в кухнята, за да прерови хладилника и шкафовете за нещо, с което би могла да утоли измъчващия я глад. Понякога имаше чувството, че се е превърнала в невидимо дете, в призрак, който се гушеше в ъгли и пролуки, по местата, които никой друг не би желал да обитава. Това не беше кой знае колко приятна представа, но напоследък беше започнала да копнее за тази своя невидимост.
Разбира се, още преди появата на Джино Марли в живота й тя беше наясно с предимствата на възможността да оставаш незабелязан от хората. Това улесняваше например бягствата от училище и дребните кражби в магазините. Но по отношение на приятелите на Шарън единствената изгода от незабележимостта й беше, че така не рискуваше да стане прицел на гнева на леля си, ако неволно нарушеше хода на любовния й живот. Макар да беше чувала, че има мъже, които посягат на деца като нея, никога не й се беше случвало да го изпита на свой гръб. Досега мъжете, които се чувстваха привлечени от презрелите прелести на леля й, не бяха проявявали никакъв интерес към Тенил. В края на краищата, у Шарън, яка жена от смесена раса с подчертано излъчване на сексуална опитност, нямаше нищо детинско — беше повече от ясно, че тя предлага по-скоро насладите на зрелостта, отколкото изкушенията на невинността. Тя не беше от жените, които водят осъдената на неуспех битка с годините; Шарън бе приела факта, че не е в първа младост, и знаеше отлично, че овнешкото може да бъде далеч по-вкусно от агнешкото. Така че мъжете, с които си имаше работа, търсеха жена, която знаеше отлично как да им достави удоволствие.
Ако ограничаваше нуждите си до секса, Шарън би могла да има доста по-продължителни връзки. Но до настоящия момент тя не беше успяла да намери мъж, който да понася по-дълго от няколко месеца постоянните й пристъпи на несигурност. Тенил беше привикнала да бъде обвинявана неоснователно за изчезването на поредния изтормозен любовник, и всеки подобен случай я убеждаваше, че трябва да се старае да избягва тези мъже.
Но не се оказа достатъчно бърза, за да не се изпречи на пътя на Джино Марли, най-вече защото не беше очаквала появата му. Обикновено, когато някой нов мъж се озовеше за първи път в леглото на Шарън, Тенил беше вече на сигурно място в стаята си. Но се оказа, че не беше включила фабричните смени в сметките си. През този ден смяната на Шарън трябваше да свърши в два, и Тенил беше освободила терена навреме. Но същия следобед нямаше късмет в библиотеката — двама старци бяха окупирали компютрите, а внукът им, момче с мазна коса, ги обучаваше как да сърфират из нета. Като че ли ще почнат да си свалят музика и да киснат в чатовете, помисли си кисело Тенил. Повъртя се известно време в залата, но й стана ясно, че пенсионерите няма да се откажат в обозримото бъдеще.
Когато се прибра, установи с учудване, че апартаментът е празен. Шарън трябваше да се е прибрала преди два часа. Тенил предположи, че леля й е отишла на пазар. Да му се не види, надяваше се да е така, защото вкъщи нямаше нищо — нито за ядене, нито за пиене. Тя включи телевизора и се отпусна на дивана. Беше прекалено гладна и в прекалено лошо настроение, за да чете. Почти не обърна внимание на шума от отварянето на входната врата, но сподавеният кикот и плътното боботене на мъжки глас я накараха да застане нащрек. Тя скочи на крака, готова да побегне, но нямаше накъде да бяга.