Гласът й изтъня — вече не прикриваше страха си.
— Така е, говорила съм за теб. Но дори ако този човек е могъл да се досети, че си ти, не би могъл да знае къде да те намери.
Тенил изсумтя.
— Разбира се, че ще знае — ще съобрази да ме търси там, където си ти.
Трудно бе да се обори логиката й.
— Това е още една причина да не излизаш навън — каза Джейн, опитвайки се да прикрие собствения си страх. — Нищо повече не можем да направим по този въпрос. Просто ще гледаме да не привличаме вниманието. Ще се свържа с Джими и ще опитам да разбера дали знае нещо за някакъв взлом в къщата на Лети — тя притисна още веднъж Тенил към себе си и стана. — Нека това ти бъде за урок. Не излизай никъде — този път те предупреждавам съвсем сериозно.
— Да, да, ясно — Тенил се прозя. — Така или иначе съм прекалено уморена за каквито и да било приключения. Имам чувството, че снощи съм участвала в маратон.
Джейн тръгна обратно през ливадата, погълната от обърканите си мисли. Кой беше загадъчният мъж? Появата му би трябвало да е свързана по някакъв начин с това, което тя търсеше. Всичко друго би било прекалено невероятно съвпадение. Но тя не можеше да си представи Матю или Джейк като способни да извършат обир, камо ли пък убийство — колкото и много да им се искаше да се доберат до ръкописа. Може пък да беше друг, непознат за нея човек, за чието съществуване да е намеквал Джейк? Преди да успее да се оплете окончателно в разсъжденията си, звънът на мобилния й телефон я върна към действителността.
— Ало? — каза тя.
— С Джейн Грешам ли разговарям? — гласът й се стори някак познат.
— Да, кой е?
— Главен инспектор Юън Ригстън — дойдох във фермата на родителите ви в събота вечерта.
— Главен инспектор Ригстън — за какво ме търсите? Да не би да сте открили Тенил?
— Не, обаждането ми няма никаква връзка с Тенил. Трябва да поговоря с вас във връзка с една внезапна смърт.
И все пак, въпреки старателните ми приготовления, когато краят дойде, той бе за мен също тъй неочакван, както и за всички останали. Черен беше онзи ден през септември 1793 година, когато един от прислужниците туземци помоли да му дадем пушка, обяснявайки, че иска да застреля някое прасе за вечеря на белите мъже. Само по себе си това не беше нещо необичайно. Неведнъж преди им бяхме позволявали да ползват огнестрелни оръжия по подобни поводи, и това не бе довело до неприятни последици. Жените напуснаха селото, за да събират яйца от морски птици, както правеха често. Белите мъже работеха в плантациите си, аз обаче предпочетох да остана близо до дома. Жена ми беше в напреднала бременност — очаквахме третото си дете и на мен ми се искаше да бъда около нея. Работех по шамовите насаждения, когато чух изстрел и се зарадвах като последен глупак, защото реших, че ни е осигурено печеното за вечеря. Но радостта ми беше краткотрайна. Скоро след това разбунтувалите се туземци се прокраднаха зад мен и стреляха в гърба ми. Куршумът мина през рамото ми, аз извиках и паднах. Почувствах силен удар по главата и пред очите ми се спусна мрак.
36
Джейн се опита да потисне надигащия се в гърдите й страх и набързо се помоли наум.
— Внезапна смърт ли? — попита тя, опитвайки се да говори така, като че ли това бе последното, което би очаквала да чуе от един криминален инспектор. — Кой е починал?
— Една възрастна жена на име Лети Браунриг. Живеела на Честнът Хил, в покрайнините на Кезик. Работата е там, че тя е записала вашето име и телефонен номер на бележника, който е държала до телефона си в дневната.
Той замълча многозначително.
Джейн имаше чувството, че някой я блъсва в гърдите. Опитваше се да запази спокойствие.
— Да, записала го е във вторник, когато отидох да говоря с нея. Но все пак не мога да разбера защо ми се обаждате. Нещо нередно ли има? Нещо съмнително? — Джейн отчаяно търсеше думи, с каквито би си послужил един невинен човек. Беше й ясно, че няма да каже нищо за появата на Тенил на местопрестъплението — по-добре да укрива улики от полицията, отколкото да рискува тя отново да бъде замесена в случай, свързан с насилствена смърт.
— Интересно, откъде ви хрумна подобно нещо?
Джейн въздъхна раздразнено.
— Ами ако жената беше починала в съня си, това не би предизвикало намесата на инспектор от криминалната полиция, още по-малко пък би станало причина този инспектор да ми се обажда и да ми задава безсмислени въпроси.