И тогава Джейн се сети за единствения човек, който би проявил по-голям интерес към възможните убийства, отколкото към тайните на Джейн.
Половин час по-късно Джейн вече седеше в приземната зала на погребална агенция „Гибсънс“ в компанията на двестагодишния труп и антроположката. „Ако можеха да ме видят отнякъде“, това беше мисълта, която кой знае защо се въртеше в съзнанието й. Беше успяла да хване Ривър на прага — тя тъкмо се канеше да излезе да си купи сандвич.
— Това, което ще ти разкажа, може да прозвучи доста зловещо — бе казала Джейн.
— Чудесно, обичам зловещи истории — бе отвърнала Ривър и се бе настанила на едно от високите лабораторни столчета.
— Моля те, прояви търпение. Знам, че си чувала част от историята и преди, но аз имам нужда да подредя фактите в главата си. Всичко тръгва от ръкописа, който търся. Последният човек, който със сигурност е притежавал въпросния ръкопис, е Доркас Мейсън. Предположих, че тя е предпочела да го съхрани, вместо да го унищожи. Така че, ако ръкописът все още съществува, най-вероятно е бил предаван от поколение на поколение нейни наследници.
— Звучи логично — отбеляза Ривър.
— Съставих родословно дърво и после изготвих списък на живите потомци на Доркас, подреждайки имената по вероятност да притежават ръкописа, основавайки се на принципа на първородството.
Ривър кимна.
— Това е най-сигурният принцип, особено когато всичко започва от онези времена.
— Жената, чието име бе първо в списъка ми, почина в навечерието на деня, когато трябваше да разговарям с нея. Вторият човек в списъка ми, също жена, почина през нощта, след като я бях посетила. Третият потомък от списъка ми също почина през нощта, след като бях разговаряла с него. А току-що инспектор Ригстън ми се обади, за да ми каже, че и четвъртата в списъка ми е починала снощи — две вечери след моето посещение — Джейн извади грубо скицираното родословно дърво, за да илюстрира думите си.
— Изглежда обезпокоително, съгласна съм. Но както казах и преди, случва се стари хора да измират един след друг.
— Знам. А и нито един от тези смъртни случаи не беше разглеждан като съмнителен. Но тези хора са били в роднински отношения помежду си — наистина, малко по-далечни, но все пак са роднини. И то членове на същия този род, който може би съхранява една много ценна и леснопреносима наследствена реликва. И тъй като старите хора рядко напускат жилищата си, ако човек иска да претърси тези жилища за такова нещо, най-сигурният начин да не бъде изненадан по време на претърсването е да ги убие.
— Действително, звучи съмнително — каза Ривър. — Съществуват прецеденти на няколко смъртни случая един след друг в един род, но тези смъртни случаи са прекалено начесто — тя подръпна косата си, вързана на опашка. — А тази жена, за която ти се е обадил Юън Ригстън — защо всъщност се обади точно на теб?
— Каза, че искал да установи дали аз съм последната, която я е виждала жива. Спомена, че смъртта била неочаквана, а тя не била преглеждана наскоро от лекар. Но накрая започна да се държи така, като че ли съм заподозряна в убийство или нещо подобно.
Ривър повдигна вежди.
— Наистина ли? Е, ако наистина не е била преглеждана наскоро, ще се наложи да бъде извършена аутопсия. Знаеш ли какво — смятам да поговоря с моя колега от Карлайл. Логично е да повикат него за аутопсията, но след като аз тъй или иначе съм тук и съм квалифициран патоанатом, ще му обясня, че ако се съгласи да поема аутопсията, това би ми спечелило някоя червена точка в очите на моя шеф. И тогава ще се заема внимателно с твоята старица и ще видим дали няма да открия нещо подозрително. Това добре ли ти звучи?
Джейн се усмихна.
— Нямаш представа каква тежест свали от гърба ми.
— Не очаквай кой знае какво — предупреди я Ривър. — Най-вероятно е да не открия нищо.
— Ако не намериш, ще бъда много доволна. Всичко започна с моята идея да търся този ръкопис, който може и изобщо да не съществува. Последното, което искам, е в резултат на това на съвестта ми да тежи смъртта на четирима души.
Двамата мъже вече бяха пристигнали и седяха на една пейка, загледани в сребристото сияние на езерните води. Дан се извърна, когато тя наближи. Усмивката му беше топла като лъчите на слънцето.
— Извинявай, че те отрязах преди малко — каза той, прегърна я и я целуна леко по устата. — Знаеш как е. Е, какво става с теб?
— Още имам болки по цялото тяло. Но има и нещо, за което исках да поговорим. Не знам как да започна — сигурно ще е най-добре да го кажа направо — каза тя примирено. — Снощи е починала Лети Браунриг.