Джими я изгледа стреснато.
— Лети, братовчедката на дядо ми? Тази, която живее на Честнът Хил? Тя беше у Алис в понеделник, и изглеждаше в отлично здраве. Какво се е случило?
— Казват, че било естествена смърт, но ще се наложи да направят аутопсия — това, че разговаряха за смъртта на Лети, сякаш правеше мисълта за нея по-мъчителна, вместо да я облекчи. Джейн се бе подала на чара на възрастната жена, а сега Лети бе мъртва, може би дори по вина на Джейн.
Джими покри за миг лице с ръцете си. Прокара пръсти по веждите си, после отпусна длани в скута си и въздъхна. Дан го прегърна през раменете.
— Горката Лети. Господи, имам чувството, че всички старци са се наговорили да умрат заедно — Джими се загледа мрачно във водата. Помълчаха няколко минути, после той се обърна озадачено към Джейн.
— Но ти откъде знаеш всичко това?
— Обадиха ми се от полицията, за да ме питат защо името и телефонният ми номер са записани в нейния бележник. Аз бях при нея във вторник, нали помниш? Проверяваха дали няма да се окажа последният човек, който я е виждал жива — после сякаш бентът се скъса и чувствата й преляха. — Имам чувството, че всички, с които трябва да разговарям за ръкописа, умират. Първо баба ти, после Тили, после и Еди. А сега пък Лети. Страхувам се.
Дан прегърна и нея, и я притисна към себе си.
— Напълно те разбирам.
— А сега пък Юън Ригстън се държи с мен, като че ли съм заподозряна — само защото имената им фигурират в моя списък.
— Е, станаха вече прекалено много, за да говорим за съвпадение — каза Джими. — А и предполагам, че ти си най-очебийната връзка между тях. Може би ти имаш някаква по-добра идея? — въпросът му не прозвуча враждебно, а по-скоро умолително.
— Има някой, който вярва в съществуването на ръкописа на Уърдсуърт и иска отчаяно да се добере до него. Но разбираш ли, със старите хора има такъв проблем — те рядко излизат. Обикновено другите идват при тях. Семейството се грижи за тях, а те почти постоянно са си у дома, освен това е всеизвестно, че често не могат да спят. Следователно е трудно да ги обереш. Ако искаш да се поровиш по-обстойно в домовете им, трябва да им запушиш устите. А този тип ги кара да замълчат завинаги.
Дан потръпна.
— Да му се не види, Джейн, това звучи страшно.
— Знам, но не намирам никакво друго обяснение.
— Но нали някой би забелязал, ако всички са били убити — Джими продължаваше да се съпротивлява срещу логиката на аргументите й, защото не искаше да приеме чудовищното обяснение.
— Не и ако са липсвали недвусмислени следи от борба и видими травми. И четиримата бяха стари и без особени съпротивителни сили като всички стари хора. Не е било трудно да бъдат уплашени — може би дори са били убити по такъв начин.
Джими поклати глава, като че ли се опитваше да отръска нещо от себе си.
— Е, и какво ще направи полицията по въпроса? Като изключим това, че се държат с теб като със заподозряна.
— Не знам, но Ригстън като че ли се е заел сериозно с тази работа.
— Така и трябва — Джими се извърна на една страна и я загледа право в очите. По лицето му се изписа гняв. — Това бяха все хора, които познавам от дете, хора, които обичах. Роднини. Не можем ли да направим нещо и ние?
— Опитвам се. Разговарях с доктор Уайлд, антроположката, която се занимава с тялото от тресавището. Тя ще се заеме с аутопсията на Лети. Ще следи за всяко нещо, дори и най-малкото, от което може да се заключи, че в смъртта на Лети има нещо нередно.
Лицето на Джими се проясни.
— Е, това е все пак добро начало.
— Има и още нещо. Тази сутрин двамата с Дан отидохме да се видим с Джени Райт в Конистън. Тя беше следващата в списъка ми. Струва ми се, че не бива да я оставяте сама, докато не се разбере какво става тук.
Джими направи гримаса.
— Господи, тази дърта вещица!
— Тя много настояваше някой да я заведе утре на погребението. Защо не отидеш при нея още днес следобед и не я доведеш със себе си?
— Идеята ти не е лоша — Джими изпъшка. — Но тя е толкова непоносима бабичка!
— Въпреки това не би искал да убият и нея, нали?
— Предполагам, че не. Не можем ли да накараме ченгетата да се заемат с това?
— Те не биха се грижили за нея така, както близките й — отбеляза Дан.
— Добре де, тръгвам — Джими явно помръкна при тази мисъл.