— Мога да дойда с теб — предложи Дан. — Да облекча теглото ти.
Джими поклати глава.
— Благодаря, но това ще предизвика разпит, достоен за испанската инквизиция. Предпочитам да мина без него — той се изправи и потупа Дан по рамото. — Ще ти се обадя по-късно.
После се наведе и целуна Дан по плешивото теме.
Двамата го изпратиха с погледи, потънали в мълчание.
— Той е симпатично момче — каза Дан.
— Знам.
Дан присви очи, за да ги предпази от блясъка на слънчевите лъчи, пречупващи се във водата.
— Признавам, всичко започна, защото реших, че той може да бъде полезен източник за нашата работа — той въздъхна дълбоко. — Но като че ли започнах да го харесвам прекалено много.
Този път Джейн не беше готова да приеме егоцентризма му. Тя стана и тръгна обратно към колата си. На половин път се спря, обърна се и каза:
— Знаеш ли какво, Дан? Четирима възрастни хора умряха. Снощи някой се опита да ме убие. Що се отнася до любовния ти живот, сигурно ме бъркаш с някой, за когото той представлява интерес.
Когато дойдох отново на себе си, веднага разбрах, че са ме оставили, защото са решили, че съм мъртъв. Знаех, че ако остана на същото място, ще се върнат, за да довършат това, което бяха започнали като страхливци. Ужасна болка разпъваше главата ми, раната в рамото ми кървеше силно. Но аз съзнавах, че ако не се преместя другаде, със сигурност ще загина. Изправих се с мъка на колене, но едва не припаднах от болка. И тогава видях нещо, което първоначално счетох за привидение. Привидението изглеждаше като жена ми Изабела, затова и реших, че съм по-близо до смъртта, отколкото мислех първоначално. Но когато то проговори, разбрах, че пред мен е Изабела от плът и кръв. „Съпруже, дойдох да ти помогна, каза тя. Казаха ми, че си бил мъртъв, но аз не им повярвах. Избиват всички бели мъже“. С нейна помощ успях да се изправя на крака и двамата се запрепъвахме към гъсто израсналите индийски смокини, които растяха наблизо. Бях в безопасност, но се боях, че това няма да е задълго.
37
Ривър беше разработила своя тактика, благодарение на която постигаше това, което желаеше. Това можеше да се дължи донякъде и на присъщата й решителност, но в по-голяма степен се основаваше на способността й да преценява правилно скритите подбуди на хората. Правилно ориентираното ласкателство, професионалната коректност и склонността да оказва услуги още преди те да й бъдат поискани — всичко това й помагаше да накара света да се подчинява на желанията й. Когато привърши телефонния си разговор, колегата й беше убеден, че тя му прави услуга, поемайки аутопсията на Лети Браунриг.
Тъй като тялото на Лети вече беше пренесено в болничната морга, всичко се уреди доста бързо. Когато Джими потегли към Конистън, Ривър вече се готвеше да започне изследването на мъртвата жена. Асистентът й и униформеният полицай, когото Юън Ригстън бе изпратил да присъства на аутопсията, говореха за футбол и сякаш не се замисляха за това, което предстоеше. Ривър изгледа равнодушния полицай и попита:
— Присъствали ли сте друг път на аутопсия?
— Да, бил съм — отвърна невъзмутимо младият човек. — По-често от останалите. Все мен пращат. Труповете не ме стряскат. Баща ми беше касапин.
— Радвам се да го чуя — отвърна Ривър. — Много мразя да чакам, докато някой тича навън да повръща.
— Няма опасност такова нещо да се случи с мен. Това е просто месо, нали така? Искам да кажа, че това, което е правело плътта човек, отдавна е отлетяло, когато тялото бъде положено на плочата — каза спокойно полицаят. — Умрем ли, от нас остава само една торба с кокали и карантия. Никога не съм разбирал защо хората вдигат такава дандания, ако се наложи техен близък покойник да бъде подложен на аутопсия.
— Някои хора възразяват по религиозни съображения — каза Ривър и започна да опипва черепа на жената, търсейки следи от контузии или ожулвания.
— А това е още по-нелогично, ако се замислите — продължи полицаят. — Добре, съгласен съм, че някои хора вярват и във възкресението на физическата обвивка на душата. Но ако вярваш във всесилния Бог, би трябвало да вярваш, че той ще бъде способен да събере и частите на тялото, за да добие то първоначалния си вид, нали? Именно вярващите би трябвало да приемат аутопсията по-спокойно, защото именно те би трябвало да вярват, че Бог може всичко. Това е проблемът с религията — появи ли се Бог, логиката изчезва.
Ривър се ухили.