Выбрать главу

— Ексхумация ли?

— Шшт — изшътка предупредително Ривър. — Хората не обичат да чуват подобни думи в залите на погребална агенция.

Той погледна крадешком нагоре и надолу по коридора.

— Обещавате ли да не ме издадете?

— Обещавам — тя го последва в едно по-малко помещение в края на коридора, където чамовият ковчег на Едит бе положен на дървени стойки. Той бръкна в някакъв шкаф, извади отвертка и започна да сваля винтовете. Отварянето на ковчега на Едит отне не повече от две минути, а свалянето на капака — само миг. Ривър огледа шията на старата жена през лупата си и кимна утвърдително на себе си.

— Да му се не види — измърмори тя, извади апарата и отново направи няколко снимки.

Младият човек пристъпваше от крак на крак.

— Приключихте ли? — питаше той след всяка снимка.

Ривър отстъпи от ковчега и пъхна фотоапарата в джоба си.

— Вече съм готова, можете да я затворите отново.

Бяха изминали само десетина минути, когато те се озоваха отново в коридора и видяха, че си тръгва единствената жена, която бе седяла край тялото на Тили Суейн.

— Връщам се веднага — каза Ривър на младия човек, който тръгна да изпраща посетителката, и се упъти на свой ред към Тили.

Само че Тили я разочарова. Заради положението на тялото след смъртта кръвта се бе стекла и образувала послесмъртни петна точно на това място, което интересуваше Ривър. Невъзможно бе да се прецени имало ли е синина или не.

— Така или иначе, това са трима от четирима — измърмори тя под нос. Джейн Грешам се оказа права. Тук ставаше нещо нередно.

Два часа по-късно Ривър влезе в кабинета на Юън Ригстън. Лицето му светна, когато я видя, но веднага след това усещането за приличие измести прилива на желание и той овладя изражението си.

— Не очаквах да те видя тук — задоволството в гласа му изключваше всякакво отрицателно значение на думите му.

— И аз не очаквах, че ще дойда дотук — тя се отпусна уморено на стола. — Нали знаеш, че аз поех аутопсията на госпожа Браунриг?

— Да. Бях малко учуден — мислех, че ще я прави професорът, обикновено той се заема с това.

— Ами аз разполагам с необходимата квалификация, а пък и той мислеше, че няма да има никакъв проблем.

Юън порови из документите, с които бе отрупано бюрото му и извади със замах някаква бележка, написана на ръка.

— Очевидно наистина е нямало. Казала си, че причината за смъртта е спиране на сърдечната дейност — той я изгледа проницателно. — Но всъщност не е така, нали? Не би дошла тук, ако заключението ти беше категорично.

— Имах причина да поискам аз да направя аутопсията. Тази сутрин ме посети Джейн Грешам.

— Това вече е интересно.

— Тя каза, че ти си се заел със случая. Беше страхотно изнервена, когато дойде при мен. Бои се, че някой се е заел да избива старите хора, за да се добере до ръкописа.

Настана дълга пауза.

— Е, тя не е единствената, която мисли така. А ти успя ли да откриеш нещо в подкрепа на предположението й?

Ривър кимна потиснато.

— На шията на госпожа Браунриг открих странна малка синина. Не е нещо, което задължително сигнализира за някаква нередност, но ме накара да се позамисля. Така че се върнах в „Гибсънс“ и огледах другите три трупа. И на два от тях открих подобна синина. За третото тяло не мога да бъда сигурна, защото има послесмъртно кръвонасядане — тя измъкна куп снимки от чантата си. — Снимах синините — тя разпиля снимките по бюрото, за да може Ригстън да ги огледа. — Лети. Еди Феърфийлд. Едит Клулоу.

— А какво означава синината? Убождане от спринцовка или нещо друго?

Ривър поклати глава.

— При нито един от тях няма и следа от убождане. Но петънцето е точно над каротидния синус.

— Какво точно трябва да означава това?

— Добре познатата каротидна артерия преминава от едната страна на шията — ето тук — и Ривър дръпна настрани яката на блузата си, за да му покаже. — А точно тук долу, горе-долу на нивото на ухото, тя се разделя на две. Външната каротидна артерия си продължава под повърхността на кожата, а вътрешната минава под черепната кост. Ако се притисне каротидната артерия на мястото на синуса… — тя спря за малко, за да покаже какво точно има предвид, — това може да причини брадикардия — или забавяне на сърдечния ритъм за незапознатите. Съществуват обаче мнения в научните среди, според които при възрастни хора и такива, които страдат от сърдечни заболявания, притискането на каротидния синус може да причини сърдечна аритмия с фатални последици.