— Съществуват мнения, така ли? — повтори объркано Ригстън.
— Това се определя като твърдение, основано на предположения, защото естествено никой не може да провежда опити, за да разбере дали такова действие може да предизвика смърт или не. Затова и никой не е напълно сигурен какъв е ефектът от подобно действие. Има документирани случаи, при които някои хора са го използвали за увеличаване на сексуалното удоволствие, и то без летален изход. От друга страна, човекът, който прави такова нещо, вероятно не би искал сексуалният му партньор да умре, затова и би прекъснал притискането на каротидния синус при първия признак, че другият може да загуби съзнание. Ако обаче такова действие наистина може да има летален изход в съответствие със съществуващото предположение, това би бил много удобен начин да убиеш възрастен човек или човек, който страда от сърдечно заболяване. Няма да има никакви следи, нали разбираш. Няма да има петна и кръвонасядания, каквито остават след задушаване в резултат на притискане на някаква материя към устата, няма да се счупи и подезичната кост, както става, ако се стиска шията с ръце. Ще прилича на смърт в резултат на сърдечна слабост.
— Трябва ли човек да бъде силен, за да убие някого по този начин?
— Всъщност не, не ми се вярва да е необходимо да се натиска силно. Пък и вероятно не би се наложило голямо усилие да докараш жертвите до безпомощно състояние, вероятно трябва само да ги задържиш на едно място.
— Следователно може да го направи и жена?
— Ако е сравнително здрава и силна.
Ригстън потърка челюстта си.
— И ти считаш, че тези мили старци са били убити по такъв начин?
— Бих казала, че е много възможно — откриването на една и съща синина при трима от четиримата е прекалено голямо съвпадение.
Изражението на Ригстън стана по-сурово.
— Имах подобно съмнение. Вече не можем да говорим за съвпадение, това са подозрителни обстоятелства.
— Съгласна съм. Сами по себе си синините биха могли да бъдат отписани като незначителни, но в съчетание с това, което ми разказа Джейн… е, налага се да го приемеш сериозно.
Ригстън се усмихна мрачно.
— Точно така го приемам. Благодаря, че дойде направо при мен с новината. Длъжен съм обаче да кажа, че положението на доктор Грешам става доста напечено.
— Възможно ли е наистина да подозираш, че тя е човекът зад всичко това?
— Между нея и всяка една от предполагаемите жертви съществува връзка. И двамата знаем това.
Ривър поклати объркано глава.
— Това не я превръща в заподозряна. Юън, нали никой изобщо нямаше да има представа, че тук става нещо нередно, ако Джейн Грешам не беше дошла при мен? Нали тъкмо тя ме накара да се заема с аутопсията? Защо й е било да привлича вниманието към факта, че е успяла да извърши убийствата, без да събуди подозрение?
Ригстън се понамести на стола си.
— При едно четвърто убийство така или иначе биха възникнали някакви съмнения. По този начин, като сама привлича вниманието към съмнителните обстоятелства, тя се представя в добра светлина. Ако съдя по това, което ти ми разказа, е променила позициите си.
— Защото ти си ченге и я плашиш, а аз — не — въздъхна раздразнено Ривър. — Юън, съзнавам, че обмислянето на всички вероятности е твое професионално задължение, но аз съм убедена, че Джейн се интересува единствено от професионалното признание, което ще получи, ако открие скъпоценния си ръкопис. Тя ми показа родословното дърво, на което е подредила наследниците по вероятност да притежават ръкописа. Вече знам името на следващия човек в нейния списък. За какво й е да ми го показва, ако наистина е убийца?
— Знаеш името, така ли?
Ривър му подаде едно листче.
— Ето ти го. Юън, би трябвало да се опиташ да разбереш от нея кой друг би могъл да се домогва така отчаяно до ръкописа, че да е готов да убива заради него.
Ригстън се смръщи.
— Ето ти и следващия проблем. По какъв начин избиването на всички тези хора дава възможност на убиеца да се доближи до ръкописа?
— Джейн има някаква теория по този въпрос. Каза, че старите хора поначало излизат рядко от къщите си. Ако държиш да претърсиш жилищата им за някаква скрита ценност, трябва преди това да ги обезвредиш по някакъв начин.
— Видя ли? Вече всичко е измислила. Казвам ти, Ривър, Джейн Грешам знае много повече, отколкото признава.