После той се прибра в кабинета си и се зае да разпределя работата между малцината специалисти по оглед на местопрестъпленията, които бяха все още на разположение толкова късно през деня. Искаше му се да действа бързо, но трябваше и да прецени внимателно дали да нареди на подчинените си да работят извънредно, преди разследването на убийствата да е официално започнало. Проклета бюрокрация! А хората все се чудеха защо полицията не може да се справи с престъпността. Трябваше да се опитат да поработят на тяхно място в продължение на една седмица, да се борят с документация и да се опитват да се вмъкват в тесните рамки на бюджета, тогава сигурно щяха да си обяснят някои неща.
След един-два телефонни разговори с негови познати Ригстън успя да установи, че целият род се е събрал в дома на Алис Клулоу. Той тръгна натам сам, без да я предупреди за идването си. Алис отвори вратата — дружелюбното й изражение се смени с израз на задоволство, когато видя кой е новопристигналият.
— Посещението на инспектора — цитира тя сухо. — Здравей, Юън. Значи все пак реши да приемеш сериозно думите ми. Съжалявам, че трябваше да умре още един член на моето семейство, за да се задействаш.
— Стига, Алис, сама знаеш, че упреците ти не са коректни. Бях започнал да проучвам случаите.
— По-добре щеше да е да си арестувал някого.
— Налага се да поговорим.
Тя хвърли поглед през рамо.
— Вътре е претъпкано. Ела с мен, в градината има една пейка.
Той я последва, минаха през една дървена портичка, и влязоха в просторна, добре поддържана градина. Няколко късни рози бяха провесили главички от една пергола, а пред нея имаше пейка от ковано желязо. Двамата седнаха, замълчаха за миг, после Алис поде:
— Кажи за какво става дума, Юън.
— Просто исках да те уведомя за развитията. Макар че все още не сме установили евентуална причина за насилствена смърт, проучваме обстоятелствата, при които е настъпила смъртта — каза той предпазливо.
Алис поклати натъжено глава.
— Те бяха обикновени, безобидни стари хора.
— Знам. И ако се окаже, че става дума за убийства, няма да допусна такова злодеяние да остане ненаказано. Работата е там, че според нас някой е убеден, че един от твоите роднини притежава много ценен наследствен документ, и че…
— Нали ти казах. Проклетата Джейн Грешам — прекъсна го гневно Алис. — За това ли става дума?
— Възможно е. Но доктор Грешам вероятно не е единствената, която знае за този ръкопис. Затова трябва да проуча какво точно се е случвало през последните дни от живота на покойните ти близки. С кого са се виждали, казвали ли са нещо за Джейн Грешам или за някой друг, който ги е разпитвал за ръкописа. Разбирам, че сте опечалени, знам, че утре е погребението на Едит, но наистина ми е необходимо да поговоря с някои хора още тази вечер.
— Но като стана дума за погребението — няма ли да се наложи да наредите аутопсия или нещо подобно? Ако е била… — Алис не намери сили да произнесе думата. Юън я разбираше, бе наблюдавал подобен отказ да се приемат фактите и преди.
— Всичко е взето предвид — каза той. — Не се налага да се отложи погребалната служба. Боя се обаче, че няма да можете да погребете веднага баба си.
— Какво искаш да кажеш с това, че не можем да я погребем?
Ригстън разпери безпомощно ръце.
— Съжалявам, Алис. Правилникът изисква тялото да бъде на разположение и на защитата за в случай, че те изискат втора аутопсия да бъде изпълнена от специалист, избран от тях.
— Ами ако не арестувате никого? Колко време според теб трябва да чакаме, за да я погребем? — гласът на Алис стана писклив.
— Ако не арестуваме никого в рамките на един месец, така или иначе ще наредим втора, независима аутопсия, и после ще предадем тялото на близките.
Алис отпусна глава в ръцете си.
— Това е ужасно, Юън.
— Знам, Алис, и много съжалявам. Но ще ти бъда много задължен, ако ми помогнеш тъкмо сега. Най-добрият начин да почетеш паметта на Едит и на останалите е да работиш с нас. Нашата работа е да защитим мъртвите. Но за целта се нуждаем от вашата помощ.