Тя вдигна поглед към него. Очите й бяха насълзени.
— Ще направя всичко, което е необходимо. Дай ми само пет минути да обясня на останалите. После ще дойда да те взема.
Ригстън я проследи с поглед, докато влизаше в къщата, изгърбена и с приведена глава. Съчувстваше й. Самият той не очакваше с нетърпение да се озове насред целия клан Клулоу.
Джими Клулоу не беше доволен от живота. Мина доста време, докато успя да убеди Джени Райт, че животът й може да е застрашен, ако остане сама в Копърхед Котидж. След това обаче трябваше да минат часове, за да се организира напускането на къщата. Трябваше да се осигури достатъчно храна и вода за котките. За да вземе решение какви дрехи да сложи в багажа си, Джени прерови целия си гардероб, включително и някакъв огромен куфар, който като че ли не бе отварян от времето на войните с Наполеон. Трябваше да бъдат изключени всички електроуреди, дори и древният хладилник, чието съдържание беше подредено в найлонови торбички, за да бъде пренесено в Кезик. Джими беше търпелив човек, но дори неговото търпение имаше граници, а Джени ги беше надхвърлила дълго преди да обяви, че е готова да тръгне.
Не му стана по-леко, когато се оказа, че никога не е качвал по-непоносим пътник в колата си. Всеки път, когато скоростта надвишеше трийсет мили в час, тя си поемаше рязко дъх и питаше дали не си е поставил за цел да убие и себе си, и нея. Ако колата наближеше на около метър от бордюра откъм нейната страна, Джени изпискваше, че ще се блъснат. Когато наближиха улицата, на която живееше Алис, Джими вече се питаше защо ли не я остави да се оправя сама.
За свое учудване, когато влязоха в дневната на Алис, Джими видя Юън Ригстън, разположил се в едно от креслата с чаша чай в ръка. Не беше виждал Ригстън от години, но го разпозна незабавно. Алис скочи веднага и отведе Джими и Джени в кухнята.
— Какво прави Ригстън тук? — попита Джими.
— Знам, че новината ще те шокира, Джими, но полицията е на мнение, че Едит и останалите може да са били убити — каза Алис и хвърли угрижен поглед към Джени.
— Именно затова доведох Джени — каза Джими. — Джейн Грешам се опасява, че сега може да посегнат на нея.
Алис като че ли всеки момент щеше да се разплаче:
— Господи, Джими, какво става тук?
— Това е дълга история — каза той. — А Джени е уморена. Ще трябва тя да остане тук за няколко дни.
— Не виждам защо трябва да говориш за мен така, като че ли отсъствам, момче — сопна се Джени. — Мога да уреждам своите работи. Алис, налага се да остана тук няколко дни. Може ли да нощувам у вас?
— Разбира се — отвърна объркано Алис. — Ще ти покажа стаята за гости.
— Всичко по реда си — заяви Джени. — Джими, бъди добро момче и ми налей едно бренди.
Джими отправи поглед към небесата и тръгна обратно към дневната, където Алис беше сервирала напитките. Този път Юън Ригстън срещна погледа му над главите на тези, които Джими определяше като „съвет на старейшините“.
— Джими! — подвикна той вместо поздрав.
Джими кимна.
— Не е ли по-подходящо да си някъде навън и да преследваш човека, който избива близките ми? — попита той меко и посегна към брендито.
— Точно това правя в момента.
— Е, няма да го намериш тук — Джими наля щедра доза бренди в една чаша.
— Роднините ти ми дават някои сведения, от които се нуждая. Опитвам се да добия ясна представа от всичко, което се е случило преди тези хора да умрат. Странното е, че твоята приятелка Джейн Грешам се появява навсякъде като черен гологан.
Ако целта на Ригстън беше да раздразни Джими, той бе успял да осъществи намерението си.
— Така е, защото тя и Дан също са жертви в случая — отвърна Джими предизвикателно.
— А кой е Дан?
— Дан Сийборн, неин колега — Джими почувства, че се изчервява, но се надяваше Ригстън да реши, че се е изчервил от гняв.
— Е, защо считаш, че и те са жертви? — попита Ригстън.
— Защото някой се опитва да открадне плода на тяхната работа, като успоредно с това се опитва да представи и Джейн като злодея в пиесата. Би трябвало да разчиташ на помощта й, вместо да се опитваш да я представиш като част от проблема.
— Джими — намеси се предупредително майка му. Юън просто се опитва да помогне.
— О, така ли? Защо тогава се наложи аз да поема грижата за безопасността на Джени? Ако му беше останал малко здрав разум, досега да е преписал списъка на Джейн и да се е погрижил останалите хора в него да не пострадат.