Бе преминал през встъпителните формалности, записани на касетофона, но Тенил бе отказала да потвърди идентичността си.
— Пукната дума няма да ти кажа, шефе — бе единственото, което бе произнесла досега.
— Никак не си помагаш — поде Ригстън. — Знам, че ти си Тенил Коул. Знам също, че лондонската полиция те издирва във връзка с убийство и палеж. Взехме отпечатъци от пръстите ти и те съвпадат с онези, които ни изпратиха от Лондон. Въпрос на време е да дойдат и да те отведат обратно в града. Освен, разбира се, ако ти не ни обясниш какво те свързва с четирите подозрителни смъртни случая тук — в такъв случай бих могъл да те задържа във връзка с провежданото от мен разследване.
Тя го изгледа мрачно изпод смръщените си вежди. Той не можеше да я разбере. Повечето тринайсетгодишни хлапета, с които си бе имал работа, обикновено се стряскаха толкова от обстановката и неговото присъствие, че рухваха като къщичка от карти. Но Тенил беше костелив орех — в това вече се бе убедил. Не беше много по-голяма от собствената му дъщеря, но бе толкова различна от нея, че сякаш идваше от друга планета.
— Цяла нощ оглеждаме местопрестъпления, Тенил — поде той, вече по-меко. — Открихме твои отпечатъци в четирите къщи — на Едит Клулоу, на Тили Суейн, на Еди Феърфийлд и на Лети Браунриг. Била си в къщите им, но не личи нещо да е задигнато, следователно тук не става дума за обикновена кражба. А сега те заловихме да излизаш от дома на Джени Райт с лист хартия, който ми се струва доста стар. Ще кажеш ли нещо по този въпрос?
Тенил поклати глава.
— Отбелязвам за протокола, че Тенил Коул поклати отрицателно глава.
Ригстън запретна ръкави и опря мускулестите си ръце на масата. После заговори по-тихо, почти поверително:
— Сега ще ти кажа как са се развили събитията според мен. Джейн Грешам те е укривала. Защо иначе лондонско хлапе като теб ще се навърта тук? А Джейн Грешам в момента издирва нещо и е въвлякла и теб в това търсене. Тя счита, че някой от местните жители притежава нещо, което тя много държи да намери. И тъй като не е успяла да открие търсеното по обичайните начини, е изпратила теб да го търсиш така, както умееш. Така ли е?
Тенил изфуча презрително и се измести на стола така, че да не трябва да среща погледа му.
— Само че нещата излязоха от контрол. В една от къщите, която е трябвало да претърсиш по искане на Джейн, е умрял човек. Забъркала си се в големи неприятности, Тенил. Но ние можем да облекчим положението ти. Смятам, че Джейн Грешам те е накарала да направиш това — казала ти е как да го направиш така, та никой да не разбере, че става дума за убийство. Това ще те оневини донякъде — ти си дете, подчинявала си се на нарежданията на Джейн Грешам, защото си се бояла, че ако не я послушаш, тя ще те предаде на полицията, която те търсеше за убийството на Джино Марли. Тя ще бъде обвинена в подстрекателство, така му казват, и това ще те представи в по-добра светлина.
Тенил отново се обърна към него, изгледа го предизвикателно и отвърна:
— На това му казват глупости. Нямам какво повече да кажа — после се обърна към представителя на социалните служби. — Най-добре ще е да ми осигурите адвокат, от вас няма никаква полза.
Скръсти ръце, облегна се назад и загледа тавана.
— Значи смяташ да се жертваш заради Джейн Грешам? — попита Ригстън. — Проява на истинска лоялност — питам се само дали и тя ще бъде така лоялна към теб. Хващам се на бас, че ти ще отнесеш цялата вина, Тенил. Ти си удобна мишена — скитащо се цветнокожо хлапе, незаконно дете на известен гангстер. Ти ще опереш пешкира вместо благоприличната, почтена университетска преподавателка. Ще висиш кой знае колко години в някой изправителен дом, а тя ще стане знаменитост благодарение на ръкописа, който ти откри.
Тя го изгледа презрително.
Ригстън се разсмя.
— Не вярваш ли, че ще стане така? Мислех, че улицата те е научила на нещо повече. Джейн Грешам ще бъде свободна, но не и ти. Това е сигурно.
— Струва ми се, че започвате да се заяждате — намеси се социалният работник. — Ако имате някакви доказателства, цитирайте ги.
— Имам доказателства, че е проникнала незаконно в къщата — отвърна Ригстън. — Моите хора наблюдаваха къщата на Джени Райт. Чакаха да заловят убиеца, и по всичко личи, че са попаднали именно на него. Но преди да затвърдим тази част на обвинението, можем да задържим Тенил по обвинение в обир — затова и не я освобождаваме — той избута стола си назад и стана. — Разпитът е приключен в три часа и петдесет и три минути сутринта. Инспектор Ригстън и полицай Уитроу напускат стаята за разпити.