И подкрепяйки думите си с действия, излезе в коридора.
— Ама пък нищо не й спестихте, шефе — отбеляза Уитроу.
Ригстън прокара ръка по лицето си и потри уморените си очи.
— Поне да имаше някаква полза. Можеш ли да повярваш, че това хлапе е едва на тринайсет години? Желязна е — направо непробиваема. Не й трябва адвокат, за да й подсказва да не си отваря устата — той тръгна по коридора. — Остава ни да поразтърсим дървото и да видим какво ще падне от него. Прати двама униформени във Фелхед, да доведат Джейн Грешам.
— Да я арестувате ли искате, или да я повикаме на разпит?
— Арестувайте я. Искам да я стреснем — обвинение в заговор за обир, това би трябвало да ни свърши работа. Тя не е устойчива като Тенил Коул. Нека я уплашим сериозно — имам четирима мъртъвци в участъка си и не възнамерявам да се помайвам — Ригстън влезе в кабинета си и затвори вратата плътно зад себе си.
Стресната от звънеца и блъскането по вратата, Джейн седна замаяна в леглото и направи болезнена гримаса. Цялото й тяло бе още схванато. Часовникът до леглото показваше четири и двайсет и три минути сутринта. Какво, по дяволите, ставаше? Тя стана с усилие и изпъшка, когато мускулите й болезнено възразиха. Сграбчи халата си и отвори вратата на спалнята. Майка й стоеше на най-горното стъпало, с малко подпухнало от съня лице и видимо объркана. Тя чу стъпките на баща си, който подвикна:
— Идвам!
Джейн чу отварянето на вратата, тропот на крака по каменните плочи в антрето и удивеното „Какво става?“ на Алан.
— Търсим Джейн Грешам — чу се мъжки глас.
— Тук ли е тя? — въпросът беше зададен от жена.
Джуди извърна уплашено лице към дъщеря си.
— Дошли са от полицията.
Джейн я побутна встрани и заслиза надолу. Баща й се беше облегнал на стената и повтаряше своя въпрос. Остатъкът от пространството бе зает от двама униформени полицаи — в тясното помещение униформите и тежките им колани изглеждаха още по-плашещи.
— Аз съм Джейн Грешам — каза тя тихо. — За какво е тази суматоха?
Жената — полицай пристъпи напред.
— Джейн Грешам, арестувам ви по подозрение в заговор за обир. Не сте длъжна да говорите, но ако пропуснете да споменете нещо, на което впоследствие бихте разчитали пред съда, това може да се отрази зле на защитата ви. Всичко, което кажете, може да бъде използвано като доказателство.
Джейн я зяпна. Беше прекалено изненадана, за да изпитва нещо друго, освен удивление.
— Какво? — възкликна Алан. — Вие да не сте се побъркали?
Джуди слезе до Джейн и стисна ръката й.
— Трябва да има някаква грешка.
Жената мина покрай Алан и започна да се качва по стълбата.
— Моля ви, дайте път, госпожо Грешам. — Когато стигна до Джейн и Джуди, тя допълни: — Ако искате да се облечете, доктор Грешам, аз ще ви съпроводя.
— Това е възмутително! — проплака Джуди. — Как смеете да влизате в дома ми и да арестувате дъщеря ми?
— Моля ви, госпожо Грешам, оставете ни да изпълним задълженията си. Съветвам ви да не ни затруднявате допълнително — жената продължаваше да се изкачва, изтиквайки Джуди назад и настрани, но без да я докосва. Тя взе Джейн за ръката, но без излишна грубост, и я поведе нагоре.
— Коя стая е вашата?
Джейн си възвърна дар слово достатъчно, за да каже:
— Ето тази.
Тя издърпа ръката си и влезе, оставяйки вратата открехната, за да може другата жена да я последва. Смъкна пижамата си под халата, а после нахлузи джинси и някаква риза.
— Правите ужасна грешка — каза тя, докато следваше жената — полицай надолу по стълбите. Майка й се беше сгушила в закрилящите я ръце на баща й, по лицето й се стичаха сълзи.
— Всичко ще бъде наред — каза Джейн, съзнавайки, че не може да я успокои. — Объркали са нещо.
— Какво да правим? — попита тревожно баща й.
— Опитайте се да не се безпокоите. Ще се прибера скоро — когато минаваше покрай майка си, Джуди протегна ръка и стисна бързо нейната.
— Надявам се, че сте доволни от шибаната си постъпка — каза с горчивина Джейн, докато излизаше през вратата на дома си, за да бъде въведена в полицейската кола. — Какво се опитвате да постигнете, да си придадете важност? Или това е едно от удоволствията на вашата професия — да тероризирате невинни хора в собствените им домове?
— Млъквай — каза мъжът, натискайки главата й надолу, за да не се удари в покрива на колата. — Ще имаш възможност да вдигаш лозунги, когато стигнем в Кезик.