Пътят беше достатъчно дълъг, за да успее страхът да измести гнева й. Какво ли означаваше заговор за извършване на обир? Това сигурно имаше нещо общо с Тенил, но какво? Джейн прокле нежеланието си да разкаже на Тенил за опита да я убият. Искаше да я щади, но ако й беше разказала истината, сигурно би я убедила да не излиза нощем навън. Какво ли беше направила сега? И как бяха успели да я свържат с Джейн? Никак не й се вярваше Тенил да е обяснила на някой полицай, че Джейн е била наясно с намеренията й. Обвинението със сигурност беше скалъпено.
Когато я въведоха в стаята за разпити, Джейн вече пропъждаше страха, повикала на помощ възмущението. Когато влезе Ригстън, тя го нападна още преди да я е поздравил.
— Как смеете да изпращате вашите щурмоваци в дома на родителите ми посред нощ! — избухна тя. — Няма да ви повярвам, ако се опитате да кажете, че това, за което сте ме повикали, не е можело да почака още някой и друг час.
— Вие сте арестувана, доктор Грешам — каза иронично Ригстън. — Когато арестуваме хората, не се съобразяваме с техните, а с нашите изисквания. Спестете си това, което имате да казвате, за записа.
Той включи касетофона и седна срещу нея.
— Искам да се обадя по телефона. Имам това право — каза Джейн.
— Не искате ли първо да си поговорим?
— Нямам за какво да говоря с вас.
— Така ли? Вашата приятелка Тенил е в една килия малко по-надолу по коридора. Заловена на местопрестъплението, когато е извършвала обир. Излизала е от дома на Джени Райт. А Джени Райт е следващото име във вашия списък, ако не се лъжа.
Очите на Джейн се разшириха. Откъде ли беше получил тези сведения? После си спомни, че беше показала родословното дърво и списъка на Ривър. Отвори уста, но веднага я затвори отново.
— Нямате какво да кажете, така ли? Добре, тогава продължавам. Четиримата починали наскоро представители на рода Клулоу бяха подложени на аутопсия, в резултат на което имаме основание да определим смъртните случаи като подозрителни.
Джейн го изгледа мрачно, но не каза нищо.
— Огледахме също така и къщите на четиримата стари хора, които бяха открити мъртви. Можете ли да отгатнете чии пръстови отпечатъци открихме и на четирите места? — той помълча. — Не можете ли? Отпечатъците на вашата приятелка Тенил. Същата малка приятелка, която вече е издирвана във връзка с друго убийство. Не забелязвате ли как се оформя някаква зависимост? Работата обаче е там, че единственото, което свързва цветнокожото момиче от Лондон и четирима възрастни жители на Къмбрия сте вие, доктор Грешам. Не мога да не предположа, че именно вие сте подтикнали Тенил към среднощните й обиколки. Обиколки, в резултат на които четирима стари хора са мъртви.
Джейн стисна здраво клепачи. Това беше кошмар и тя искаше да се събуди от него. Заби нокти в дланите си, но освен че я заболя, не се случи нищо друго.
— Искам да се обадя по телефона — повтори тя.
— И на това ще му дойде времето. Знаете ли каква е най-голямата ирония на съдбата в този случай? Това, че Тенил бе заловена тъкмо в нощта, когато най-сетне откри това, което търсехте.
Джейн отвори рязко очи.
— Какво?
Ригстън отвори папката, която беше донесъл, извади от нея един прозрачен найлонов джоб, в който имаше малък лист хартия и го побутна към Джейн. Джейн застина, когато видя познатия почерк.
Същата нощ лежах буден и обмислях думите на Блай. Беше ми ясно, че ако откажех да понасям неговото несправедливо поведение и незаслужените му обиди, щях да бъда принуден да понеса друг вид тормоз…
Още от момента, когато откри първата следа, тя не си беше позволявала да повярва докрай в съществуването на ръкописа. Опитваше се да приема търсенето му като обикновен научен проект, не като следване на романтична мечта. Сега, най-сетне, можеше да си позволи да вдигне бариерите и да даде воля на чувствата си. Сама се изненада на силното си вълнение. Едва не се разплака при вида на този обикновен къс хартия. Плъзна пръсти по буквите, проследявайки движенията на перото, с което бе писал Уърдсуърт. През ума й мина еретичната мисъл, че моя® да разбере как някой би убил, за да притежава този текст.
А тази мисъл отвори пътя на вината и разкаянието. Нейните търсения бяха дали път на неподозирани събития. И сега четирима стари хора бяха мъртви.
Ригстън чакаше търпеливо, без да изпуска нито за миг от очи лицето й. Когато тя най-сетне вдигна поглед, съзнаваше, че очите й са насълзени.