40
Дан имаше чувството, че се е озовал в дом, където някой е починал наскоро. Шокът сякаш бе отнел на хората около него способността да общуват, те се лутаха, търсейки отчаяно нещо, с което да се захванат, но не можеха да се сетят какво да бъде то. Усещането за нечие отсъствие бе доминиращо в стаята. Джуди и Алан Грешам седяха край кухненската маса, хванати за ръка. Чаят в чашите пред тях изстиваше недокоснат. Матю крачеше напред-назад, неспособен да се задържи на едно място.
— Не мога да разбера защо се е обадила на теб — бе казал Матю, когато Дан обясни, че е дошъл във фермата в отговор на обаждането на Джейн.
— Защото е мислела, че ако се обади на родителите ви, ще ги разстрои допълнително, а не е знаела, че и ти ще си тук.
— Разбира се, че ще съм тук — на кой друг биха се обадили баща ми и майка ми? — Матю дори стисна кичури коса в шепите си и ги задърпа. — Е, какво ти каза тя?
Дан придърпа един стол и седна срещу Джуди и Алан, които го загледаха уплашено и безмълвно.
— Излиза, че тя е укривала Тенил — момичето, с което се е сприятелила в Лондон.
Джуди попита озадачено:
— Но защо го е правила? И къде я е укривала?
— Защото е била убедена в нейната невинност. Не знам точно къде я е подслонила, вероятно в някоя от стопанските постройки.
— Каква лудост — измърмори Матю и се отпусна тежко на един стол. — И все пак още не мога да разбера какво се е случило тази нощ.
— Полицията заловила Тенил на местопрестъплението — неправомерно влизане в чужда собственост. А освен това, доколкото разбирам, Тенил най-сетне е открила това, което търсехме.
— Какво? Къде го е открила? — прекъсна го Матю.
— Има ли значение? — за миг Дан не успя да прикрие гнева, който проблесна в очите му. — Джейн не разполагаше с необходимото време, за да ме запознава с подробности. Това, което има значение в случая, е, че полицаите явно са събрали две и две и са получили пет. Джейн търсеше ръкописа, Тенил се промъкнала в къщата и излязла от нея с лист от ръкописа в себе си, Джейн е близка с Тенил, следователно Джейн я е пращала да влиза в къщите на старците.
Джуди поклати глава.
— Това е невъзможно. Джейн не би постъпила така. Просто не може да го е направила.
— Всички сме убедени в това — намеси се нетърпеливо Матю. — Но трябва да й намерим адвокат. Трябва да я измъкнем от ареста.
— Именно за това ме помоли и тя — каза Дан.
— Защо е помолила теб? Не познаваш никакви адвокати в областта — каза Матю.
— Затова Джейн ме помоли да поговоря с теб и с родителите ви — продължи меко Дан. — Матю, тя се обади на мен просто защото не искаше да разстройва вас още повече. Е, на кого да се обадим?
Матю вдигна ръце към тавана.
— Не знам. Не познавам адвокати, които се занимават с наказателни дела. Аз съм учител, да му се не види.
— Не мога да понеса мисълта, че лежи в ареста — прошепна Джуди. — Не мога да го понеса.
Алан пусна ръката на Джуди, потупа я и избута стола си назад.
— Смятам да се обадя на Питър Мъкъл.
— Той се занимава с имуществени дела, татко. Няма никаква представа от процедурата при наказателните дела — възрази Матю.
— Но сигурно познава някой, който има представа — каза невъзмутимо Алан.
— Едва шест часа е — каза безпомощно Джуди. — Няма да ти е благодарен, че го будиш по такова време.
— С Питър бяхме съученици — няма да ми се разсърди.
Дан проследи с поглед Алан, който излезе, влачейки крака, някак смален от страха и несигурността. Приведе се през масата и постави ръка върху ръката на Джуди.
— Всичко ще бъде наред, госпожо Грешам — каза той.
Джуди го погледна неразбиращо.
— Ти изобщо не разбираш за какво става дума, нали, момчето ми? Нямаш никаква представа.