Джейн вървеше след адвоката към паркинга, все още зашеметена.
— Не знам как да ви благодаря — каза тя. — Ригстън наистина ме уплаши.
— Точно това се е опитвал да направи. Не разполага с никакви доказателства срещу вас, няма и да има, освен ако Тенил Коул не реши да се опита да прехвърли вината върху вас. А дори в такъв случай вашите показания биха противоречали на нейните, а вашите думи биха звучали много по-убедително — каза Терас и погледна часовника си.
— Тя няма да каже дума — държи на приятелите си до глупост — каза Джейн. — Мога ли аз да й помогна с нещо?
— Тя си има адвокат — Терас се ухили. — Не чак толкова добър като мен, но съвсем не лош за служебен адвокат. Тя може да поиска да разговаря с вас — ако стане така, аз трябва да присъствам на разговора — той отново погледна часовника си. — Бих ви предложил да ви откарам до вкъщи, но имам дело. Ще се справите ли сама?
— Не се безпокойте за нея — разнесе се познат глас.
Джейн се извърна рязко.
— Антъни? Какво правиш тук?
— Чакам те, за да те прибера с колата. Помагах на полицията в разследването — отвърна той.
— В такъв случай аз тръгвам — каза Терас. — Дръжте ме в течение.
Джейн кимна — появата на Антъни беше отклонила вниманието й.
— Да не би да са решили, че и ти имаш нещо общо с убийствата?
— Убийствата ли? — по лицето на Антъни се изписа изненада. — Никой не спомена убийства. Всъщност, като стана дума, в целия ни разговор изобщо не стана дума за някакво престъпление — той тръгна към колата си и Джейн го последва. — Това, което ме интересува обаче е от къде на къде са решили да арестуват теб.
— Ще ти кажа след малко — отвърна Джейн, обзета от нетърпение да чуе неговия разказ. Кажи ми защо ченгетата те повикаха.
Докато излизаха от Кезик, Антъни й описа разговора си с Ригстън.
— Не можеш да си представиш какво странно чувство изпитах, когато взех листа в ръка — каза той. — Сигурен съм, че не е фалшификат.
— Аз също.
— Значи ти си го намерила? — той отклони поглед от пътя. Възбудата му беше видима. — Но защо листът е в ръцете на полицията? И за какви убийства става дума?
Джейн изпъшка.
— Четири убийства и един обир. А ако съдя по разказа ти, Ригстън е проверявал и теб като потенциален заподозрян.
Антъни зяпна и колата залитна обезпокоително.
— Четири убийства ли?
— Не забравяй и обира. Страницата от ръкописа е свързана именно с него.
— Нищо не разбирам. Можеш ли да започнеш от самото начало?
Джейн въздъхна.
— Всичко започна с едно тринайсетгодишно момиченце на име Тенил — поде тя.
Когато краят на разказа й наближи, Антъни беше изчерпал запаса си от възклицания и се ограничаваше с удивено мълчание.
— И ето докъде стигнахме — каза Джейн в заключение.
— Но ти трябва на всяка цена да намериш останалата част от ръкописа — каза Антъни. — Знаеш ли къде е той?
— Знам само, че този лист е намерен в къщата на Джени Райт. Там ченгетата са заловили Тенил.
— Трябва да поговориш с тази жена и да я убедиш да ти покаже и останалата част — каза Антъни, докато влизаха с колата в двора на фермата.
— Прекалено уморена съм, за да мисля за това сега — каза Джейн, излизайки от колата. Антъни тръгна след нея към къщата, като продължаваше да я убеждава да продължи търсенето. Още не беше пристъпила прага на кухнята, когато попадна в топлите прегръдки на майка си. Лицето на Джуди беше мокро от сълзи. Баща й, Матю и Дан се включиха в груповата прегръдка, от която Джейн успя да се измъкне след известно време.
В същия момент избухна хор от въпроси. Всички се интересуваха да разберат какво се беше случило. Джейн притисна ръце към ушите си и извика:
— Питайте един по един! Знам, че се радвате да ме видите, но може ли да ме оставите да си поема дъх?
Изминаха няколко минути, докато се поуспокоиха. Скоро всички вече седяха около масата и пиеха чай, а Джейн беше принудена да разкаже отново цялата история, прекъсвана постоянно от удивените, неодобрителни или направо възмутени възклицания на слушателите си.
— Е, убила ли е Тенил старците? — попита Матю.
— Разбира се, че не — отвърна Джейн. — Ти за каква ме имаш? Да не мислиш, че бих приютила човек, способен на такова деяние?
Този път Матю се постара да не я дразни.
— Не поставям преценката ти под въпрос, просто се опитвам да разбера какво се е случило.