— Дори ако изключим убеждението ми, че Тенил не е способна да извърши убийство, тя не знаеше нищо за цялата история — научи я едва след смъртта на Едит Клулоу — каза Джейн. — Така че това я оневинява напълно.
— Честно казано, не виждам причини да гадаем като в салонна игра в стила на Агата Кристи — намеси се Антъни, прекъсвайки обсъждането. — Разчистването на тази каша е работа на полицията. А ти, Джейн, носиш отговорност по отношение на ръкописа. Трябва да убедиш тази Джени Райт да ти позволи да го видиш.
Джейн сподави прозявката си.
— Не ми се вярва това да стане. Не забравяй, че съм заподозряна в убийството на четирима нейни роднини. Не мога да разчитам тя да ми предаде ръкописа тези дни.
— Може и да си права — каза Дан. — Но тъкмо сега Джими е любимият й племенник. Мога да поговоря с него, да се опита да я убеди да позволи на мен да го погледна.
Джейн се опита да прикрие разочарованието си.
— Щом смяташ, че по този начин ще постигнем нещо — каза тя потиснато, чувствайки как мечтата й се изплъзва.
— Знам, че това е твое дело — каза Дан. — И не се опитвам да открадна славата ти. Но може да се опитам да я убедя да копирам ръкописа и тогава ти ще можеш да започнеш работа върху него.
— Идеята не е лоша, Джейн — каза Антъни.
— Освен това така би могла да останеш още тук, за да мога да се грижа за теб и да внимавам да не се забъркаш в още неприятности — каза заплашително майка й.
Джейн въздъхна.
— Така да бъде. Иди да се видиш с Джими — тя стана. — А пък аз си лягам. Чувствам се като пребита.
Но преди да излезе от кухнята, телефонът иззвъня. Джейн спря, а баща й вдигна слушалката.
— Момент — каза той, и после, обръщайки се към Джейн: — За теб е.
— Ало? — каза тя нетърпеливо.
— Доктор Грешам? Обажда се инспектор Блеър от лондонската полиция.
Джейн потисна желанието си да изпъшка. Възможно ли беше да има още неприятности покрай Тенил?
— С какво мога да ви помогна? — попита тя уморено.
— Исках да ви съобщя, че вече не издирваме Тенил Коул във връзка с убийството на Джино Марли — каза направо Дона.
Джейн не можеше да повярва на ушите си.
— Какво? — каза тя. — Защо? Какво се е случило? Да не би да сте арестували някого?
— В ранните часове на деня един млад мъж загина в крадена от него кола, преследван от полицията — отвърна Дона. Отсеченият й, делови тон беше идеален за поднасяне на официални полицейски съобщения.
— Сред вещите, шито открихме у него, беше и портфейлът на Джино Марли. Спътникът му призна, че шофьорът дори се е хвалил, че е пречукал Джино Марли. Така че можем да считаме случая за приключен.
— Това е чудесна новина. Искам да кажа, разбира се, че не се радвам на новината за смъртта на този човек, радвам се, че Тенил е извън подозрение.
— Не съвсем. Остава въпросът с палежа.
Радостта на Джейн помръкна също тъй бързо, както се беше породила.
— Но…
Преди да продължи, Дона я прекъсна.
— Доктор Грешам, мога ли да говоря откровено?
— Разбира се — каза Джейн.
— Мисля, че Тенил е рядък случай — тя е от децата, които наистина могат да бъдат спасени. Всичко, което научих за нея, говори, че тя може да постигне нещо в живота. Повдигането на обвинение срещу нея би провалило шансовете, които би имала в друг случай. Вярвам, че няма опасност тя отново да се замеси в някакво престъпление — освен ако, разбира се, я въведем в системата за превъзпитаване на малолетни престъпници. Тогава за нея няма да има алтернатива. Но тя ще има нужда от опора, ако наистина искаме да спази обещанието си. Направо казано, ще може ли тя да разчита на вас?
Джейн не отдели дори секунда за размисъл.
— За мен тя е като по-малка сестра. Няма да я изоставя, обещавам ви, инспектор Блеър, стига вие да й дадете шанс. Няма да й позволя да го пропилее. А не вярвам и баща й да допусне такова нещо.
— Е, колкото по-малко говорим за него, толкова по-добре. Нали ще й предадете, че може спокойно да се прибере у дома?
— Ами… няма да е толкова просто — кача Джейн. — Ще се наложи да поговорите с инспектор Ригстън.
— От полицията в Кезик? Какъв е проблемът?
— Бих предпочела да ви обясни той. Ще ви бъда задължена, ако му кажете за Тенил същото, което казахте току-що на мен.
— Това не звучи много обещаващо — каза Дона. Дори по телефона се долавяше, че бе готова веднага да се усъмни в преценката си.