— Упоритата стара вещица остана непоклатима — отвърна Дан. — Отказва дори да признае, че разбира за какво говорим. Джими обеща да продължи да я уговаря, но не се надявай на успех.
— Иска ми се да знам как е Тенил — каза Джейн. — Попитах дали може да я видя, но не ме допуснаха при нея — тя се позамисли за миг, после, като че ли й беше хрумнало нещо, се обърна към майка си: — Ти би могла да отидеш — каза тя. — Занеси й храна и нещо за четене. Така ще разбере, че не съм я изоставила.
— Аз ли? Искаш да отида да я посетя след всички неприятности, които ти навлече?
Джейн въздъхна.
— Тя е добро хлапе. Моля те, мамо. Ако го направиш, ще ми спестиш една голяма грижа.
Джуди явно се колебаеше.
— За какво бих могла да говоря с нея?
Джейн извърна очи към тавана.
— Няма значение. За нея ще бъде достатъчно и това, че си отишла да я видиш. Моля те! Ще го направиш ли за мен?
Джуди изду устни.
— Не мога да разбера защо допускам да ме убедиш да върша тези неща, наистина не мога. Добре, отивам да се обадя в полицията, за да разбера дали ще ми позволят да я видя.
Когато Джуди излезе, мобилният телефон на Джейн зазвъня.
— Ало? На телефона е Джейн Грешам.
Раздразнителният женски глас, която й отговори, й беше смътно познат, но първоначално Джейн не можа да се досети откъде.
— Искам да поговорим за нещо важно, но първо трябва да ми обещаете, че няма да споделите с никого това, което ще ви кажа — каза жената.
— Съжалявам, но не си спомням…
— Аз съм Джени Райт — каза нетърпеливо жената. — Обещайте ми, че няма да кажете никому това, което ще кажа на вас.
Джейн погледна бързо към Дан. Той беше взел вестника и по всичко личеше, че се е зачел. Тя извърна леко глава и каза:
— Мога да го направя.
— Бих отишла и сама, но няма как да се измъкна незабелязано от погребението на Едит. А ми се струва, че работата е спешна. Онзи ваш колега, приятелчето на Джими, ми каза, че животът ми е в опасност, докато ръкописът остава скрит. Каза, че името ми е в списъка на убиеца. Не искам да умирам, момиче. Животът ми може да не ви се струва кой знае колко за завиждане, но на мен си ми харесва.
— Разбирам ви и ви съчувствам — каза меко Джейн. Отчаяно й се искаше Джени да премине към съществената част на разговора, но съзнаваше, че не бива да я притиска.
— Знам, че е и ваш приятел, но на обратни никога не съм имала вяра — каза Джени, която като че ли се отклони от основната тема. — Не мога да разбера как Джими излезе такъв, но той е от нашия род и е научен, че семейството винаги е на първо място. На останалите обаче не вярвам. Така че дори да говори истината, няма да му позволя да припари до ръкописа.
— Редно е вие да прецените — отвърна Джейн. Сърцето й се блъскаше в гърдите, почувства леко замайване от напрегнатото очакване.
— Искам вие да го вземете. В дъното на градината има една стара барака. В нея има лавица, на която са подредени стари кутии от боя. Резервният ключ за задната врата е под една от кутиите с бял лак. Качете се на горния етаж, в стаята за гости, там ще видите едно старо ковчеже с бакърен обков. То е пълно с всякакви боклуци, но има двойно дъно. Вдигнете дъното, и ще намерите отдолу ръкописа. Вземете записките и ги занесете във фондация „Уърдсуърт“. Нека хората от фондацията вдигнат голяма шумотевица около намирането на ръкописа. Така убиецът ще разбере, че не представлявам вече интерес за него. Ясно ли е всичко?
— Повече от ясно. Благодаря ви, благодаря ви много.
Джейн се стараеше да прикрие ентусиазма си, за да не се досети Дан за огромното значение на телефонния разговор. Неприятно й бе да го държи в неведение, но обещанието си беше обещание.
— И помнете, нито дума никому. Така и вие ще бъдете в безопасност.
— Не се безпокойте, ще ви държи в течение — тя чу как Джени затвори телефона, но задържа споя телефон притиснат към ухото си, за да създаде впечатлението, че продължава да разговаря с някого. — Добре, Нийл. Майка ми ще се опита да я види днес следобед, но ще й предам да не коментира обвинението. Благодаря за обаждането — и тя остави телефона на масата.
Дан я изгледа въпросително.
— Моят адвокат — поясни Джейн. — Разговарял с адвоката на Тенил. Смята, че трябва да дам показания, в които да уточня, че Тенил не е знаела за съществуването на ръкописа преди смъртта на Едит Клулоу. Това няма да навреди на мен, а ще помогне много на Тенил.
— Така мисля и аз — Дан се протегна и се прозя. — Мисля да се кача до къщичката и да подремна. Нали не се притесняваш да останеш сама?