— Трябва да останете тук, докато проверя доказателствения материал и разбера дали действително казвате истината — бе заявил той накрая. — Оставям един полицай на пост пред вратата ви. Наредено му е да ви арестува, ако се опитате да избягате.
— Обещавам да не мърдам оттук, ако ми отговорите на два въпроса.
— Аз съм този, който задава въпросите.
Джейн направи гримаса.
— Спестете ми ролята си на кораво ченге. На първо място искам да знам какво се е случило с ръкописа, който бях пъхнала в колана на панталоните си снощи.
— Безценният ви ръкопис е в ръцете на законния си собственик — каза Ригстън. — Госпожа Райт ще реши как да постъпи с него по-нататък. И не искам да чувам, че някой се е опитвал да упражни натиск върху нея. Тя е възрастна жена, а и току-що изгуби дома си при особено травматизиращи обстоятелства. Ясно ли се изразих?
Джейн притвори очи и въздъхна.
— Не съм в състояние да тероризирам стари жени. Можете да ми вярвате.
— Какъв е вторият ви въпрос? — осведоми се Ригстън.
— Ще обърнете ли внимание на това, което инспектор Блеър има да ви казва във връзка с Тенил? Момичето има право да му се даде шанс. Знам, че е нарушила закона, но на нещата може да се погледне и по друг начин: това, което стори тя, даде тласък на събитията от изминалата нощ. Без нейната намеса можеше никога да не намерите виновника за убийствата.
Ригстън тръсна раздразнено глава.
— Не мога да ви дам никакво обещание. Служебните ми задължения не предвиждат да допускам престъпниците да не понесат вината за престъпленията си.
Тя продължи да настоява, но той отказа да поеме конкретни ангажименти. А Джейн беше прекалено уморена, за да бъде непреклонна. Той почувства това и се измъкна, оставяйки я на бялата тишина и упорито гризящата я тъга.
Но усамотението й не продължи много. Сестрата позволи на родителите й да останат при нея за двайсет минути — през осемнайсет от тях Джуди плака, а баща й седеше до нея и стискаше ръката й така, като че ли нямаше намерение никога вече да я пусне. На Матю, Даян и Гейбриъл бяха отпуснати десет минути. Говориха почти само за Гейбриъл, но като че ли в отношенията им бе поставено ново начало.
Но тези посещения не облекчиха мъчителната болка в сърцето й. Предателството на Дан беше ужасно, а убеждението й, че Джейк е бил негов съучастник, изостряше допълнително горчивото съзнание, че е била мамена. Някъде в целия този хаос се изгуби и връзката й с Тенил. Беше й дала обещания, които не можа да изпълни, а от това я болеше почти толкова, колкото и от мисълта, че Дан и Джейк са я напуснали завинаги. Питаше се кой ли бе успял да съобщи на Хари, че негова добра приятелка е убила човека, когото той обичаше. Поводите за скръб се трупаха един върху друг.
Ригстън се върна в късния следобед, излъчвайки задоволство.
— Мисля, че въпросът е решен — каза той. — Открихме отпечатъци на Дан Сийборн в дома на Едит Клулоу. Присъствието им там не е оправдано, защото вие не сте ходили там заедно. В другите къщи не успяхме да открием нищо, но следващите убийства са били предумишлени, и може да се предполага, че той е съобразил да сложи ръкавици. Говорихме с Джими Клулоу, и макар той да дава частично алиби на Дан за две от убийствата, установихме, че и в тези случаи е имал възможност да се измъкне и да ги извърши.
Проверихме и съдържанието на компютъра му. Освен адреса, който сте ползвали вие, е имал и друг електронен адрес. Установихме, че е ползвал него за кореспонденцията си с Каролайн Кар, шефката на вашия приятел Джейк Хартнел. Преговарял е с нея — искал тя да се заеме с продажбата на ръкописа. Именно затова Джейк е седял в колата, паркирана на Ирландската уличка. Трябвало е да се срещне с продавача, макар че нито той, нито госпожа Кар признават, че са знаели кой ще дойде на срещата. Освен това отричат да са знаели, че ръкописът, за който са преговаряли, е краден.
— Тъпо, алчно копеле — каза Джейн. И все пак алчността и глупостта бяха за предпочитане пред заговор за извършване на убийство. Не беше кой знае каква утеха, но беше по-добре от нищо.
— Обикновено са такива. За съжаление не мога да повдигна никакво обвинение срещу него — той въздъхна и се загледа през прозореца с помръкнало лице. — Не мога да повдигна никакво обвинение и срещу вас. Тази моя професия понякога е ужасно неблагодарна.