— А какво става с Тенил? — попита плахо Джейн.
— Леля й пристига утре, за да си я вземе — той поклати глава. — Понякога се държа като глупак. Но наистина разчитам на вас да не допускате тя да наруши отново закона.
— Благодаря ви — кача Джейн. — Няма да ви разочаровам.
— Постарайте се да не го направите — той се изправи. — А, и освен това доктор Уайлд помоли да ви предам, че ще се свърже с вас веднага щом има някакъв резултат — той тръгна към вратата, но спря и отново се обърна към Джейн. — Добре е да се посъветвате с психолог. Не е лесно да мислиш, че смъртта на петима души тежи на съвестта ти, макар че всъщност вината изобщо не е ваша.
Веднага след Ригстън влезе лекарят, който обяви, че тя се е възстановила достатъчно, за да си отиде у дома и да освободи леглото в спешното отделение. За нейна изненада, когато излезе в коридора, облечена в чистите дрехи, донесени от майка й, тя видя баща си, който седеше на някакъв стол и въртеше каскета си в ръце. Той скочи, когато я видя да върви неуверено към него.
— Изпратих майка ти у дома с Даян и Матю — каза той. — Наду главите на всички ни.
Джейн почувства, че сълзите й отново напират.
— Обичам те, татко — каза тя и го хвана подръка. Докато пристигнат във фермата, тя вече се чувстваше толкова уморена, че едва събра сили да слезе от ленд роувъра и да влезе в къщата. Стълбите й се сториха високи като планина, но успя да се довлече до горния етаж. Когато стигна до горната площадка, се обърна и погледна в тревожното лице на баща си.
— Имам нужда да спя поне една седмица — каза тя. — Моля те, кажи, на мама да ме остави да спя.
Джейн слизаше полека по стълбата, подготвяйки се за задушаващата прегръдка на майка си. Но когато отвори вратата на кухнята, видя с учудване Алис Клулоу, която седеше край масата с неизбежната чаша чай пред себе си. Майка й не се виждаше никъде.
— Джуди току-що излезе на пазар — каза Алис, сякаш присъствието й тук бе толкова обичайно, колкото и изгледът през прозореца.
— Не очаквах да те видя тук — каза Джейн с отпаднал глас и се отпусна на най-близкия стол.
— Налага се някой да поговори с теб, а Джими е прекалено погълнат от собствената си идиотска психодрама, за да бъде от полза на когото и да било. Затова поех щафетата — Алис я огледа внимателно. — Изглеждаш ужасно.
— Така се и чувствам. Виж, ужасно съжалявам за къщата на Джени, аз…
— Не съм дошла, за да получавам извинения, а за да ти поднеса моите. Съжалявам, че се държах така отвратително грубо с теб на бдението за Едит. Трябваше да знам, че никой от рода Грешам от Фелхед не би се заел да мами роднините ми. Ако се бях вслушала в това, което ми каза ти тогава, можехме да спасим няколко живота.
Джейн поклати глава.
— Толкова пъти вече съм премисляла всичко. Дан си е бил избрал пътя. Не мисля, че някой или нещо би могло да го откаже от стремежа му да се добере до ръкописа. Няма смисъл да се самообвиняваме — нито аз, нито ти.
— Но надали ще престанем да го правим — каза сухо Алис. — Така или иначе, моля те да ме извиниш за това, което казах тогава.
— Приемам извиненията ти, Алис — Джейн се усмихна едва забележимо. — А и аз трябва да се извиня, задето запознах Дан с Джими.
Алис изсумтя.
— Вкусът на Джими по отношение на мъжете винаги е бил ужасен — тя отпи малко от чая си.
— Мога ли да ти задам един въпрос, Алис?
Алис явно застана нащрек.
— Разбира се.
— Как така ръкописът се е озовал точно у Джени?
Алис като че ли бе обзета от облекчение.
— Лесно е да се обясни. Ръкописът бил предаден от Доркас на най-големия й син, Артър, който пък го предал на своето първородно дете, Биатрис. А Джени е била любимката на Биатрис. Затова и получила семейната реликва с изричното нареждане да пази твърдо тайната, свързваща семейството с Уърдсуърт. Едва когато осъзнала, че заради ръкописа измират хора, й станало ясно, че трябва да го извади на бял свят.
— Звучи логично — каза Джейн.
Алис си играеше с дръжката на чашата.
— Джейн, дойдох тук не само за да ти се извиня. Имам за теб добри и лоши новини.
— О, Господи! — изпъшка Джейн. — Не знам дали ще мога да понеса още лоши новини. Това беше най-ужасната седмица от целия ми живот — тя отметна косата, която беше паднала пред лицето й. — По-добре ми съобщи първо лошата новина. Така поне ще мога да очаквам после нещо приятно.