— И всичко това може да се научи от анализа на зъбите?
— Да. На това му казват наука — каза Ривър, но добродушната й усмивка доказваше, че не се заяжда. — А това — продължи тя, измъквайки друг лист от купчината — са резултатите от друг изотопен анализ, този път на бедрената кост. И сега вече мога да ти кажа, че през последните петнайсет години от живота си този човек е живял някъде из южните архипелази в Тихия океан — тя се усмихна широко. — Добре звучи, а?
— Направо е смайващо. А какво стана с ДНК-анализа?
— Търпение, сега ще стигна и до него. И така, той е имал дълга коса, което беше много удобно за изследванията, които проведохме, за да установим с какво се с хранил. Резултатите от анализа на косата говорят, че е имало периоди, когато се е хранел със здравословна, разнообразия храна, богата на витамини и минерали, и други периоди, когато храненето му е било много еднообразно. Така че може би наистина става дума за моряк — хранел се е добре, докато е бил на сушата, но тези периоди се накъсват от интервалите на далечните плавания, когато е нямал възможност да яде плодове или зеленчуци. Това отново поддържа нашата теория.
Следва раната на гърдите — на мястото, където е била татуировката на Флечър, която е имала формата на звезда. Помниш ли какво казах при първото изследване — че плътта и кожата сякаш са разкъсани от животно? Е, когато огледах по-внимателно раната, разбрах, че съм сгрешила. Кожата е била рязана много грубо с нож с назъбено острие. Така че — да, възможно е това да е примитивен начин за отстраняване на татуировка.
Тя остави листовете настрани и допря върховете на пръстите си.
— Няма никакво доказателство, което да противоречи на теорията, че убитият в Картс Мос е бил Флечър Крисчън. Какво става, ако претеглим вероятностите? Е, по онова време моряците са били често срещани по тези земи — страната е била във война, а пък и през осемнайсети век са били разкрити много нови морски търговски пътища. Но като човек, който обича да се обзалага, лично аз бих заложила доста на възможността Пирата от тресавището и Флечър Крисчън да са едно и също лице. Като изключим дребното неудобство, че той е бил убит на Питкеърн.
— Което според ръкописа за историята на „Баунти“ в никакъв случай не отговаря на истината — възрази Джейн.
— Така е. Следователно остава ДНК-анализът — Ривър замълча и отпи малко от виното. — Наистина възлагах на него големи надежди. Толкова големи, че още от самото начало уредих да ми изпратят проби за сравнение от преките потомци на Флечър на Питкеърн и в Нова Зеландия. Обаче с телата, открити в торфени находища, имаме сериозен проблем. Наличната ДНК в тях е силно изменена поради средата — съдържанието на торфищата е с висока киселинност, затова и костите като че ли се „стапят“, а кожата е като обработена с дъбилно вещество. Киселината в торфа денатурира веригите на двойната спирала, така че базовите двойки изчезват. Следователно ДНК-детекторите установяват наличието на ДНК въз основа на наличието на фосфорна киселина, но не могат да я възпроизведат, защото ДНК единици липсват. А именно възпроизводството на дезоксирибонуклеинова киселина чрез полимеразно-верижна реакция може да създаде достатъчно количество, което да позволи сравняване на ДНК отпечатъци. Затова, дори ако имаш късмет да откриеш остатъци от ДНК, обикновено няма достатъчно, за да я възпроизведеш. А това изключва възможността за сравнение. Но аз хранех надежди за това тяло, наистина се надявах. Използвахме всички съществуващи технологии, намерих дори връзки в една лаборатория в Швейцария, където работят с възможно най-нови и революционни методи.
Ривър поклати глава.
— Наистина съжалявам, Джейн. Не можах да направя нищо. Не можах да измъкна достатъчно ДНК за валидно сравнение.