Глухият смях на събеседника й я възнагради за усилията.
— При това предложихте страхотно заглавие. Оставете ме да го обмисля — каза той. — Ще ви се обадя.
— Кога? — Ривър знаеше, че я имат за ужасен инат. Тя предпочиташе да определя сама себе си като упорита.
— В края на работния ден. Тогава ще мога да ви отговоря.
— Благодаря, Фил. Ще очаквам обаждането ви — Ривър остави слушалката на място и заби юмрук във въздуха. — Стана!
Тя скочи на крака и излезе забързано от подобието на дрешник, което университетът на Северна Англия в необичаен пристъп на остроумие определяше като неин работен кабинет. Само след десет секунди се върна, грабна една папка от бюрото си, и отново излезе тичешком.
Откри ръководителя на катедрата да оглежда скептично някаква човешка челюст. Доналд Пърсивъл беше постоянна жертва на съмнения. Отнасяше се с недоверие към всякакви категорични съждения, освен ако не бяха подкрепени с безукорни научни доказателства. Малката му уста беше постоянно неодобрително нацупена и Ривър беше готова да се закълне, че всеки път, когато застанеше пред него, по смръщеното му чело се явяваха допълнителни измъчени бръчки. Сега, когато тя влезе с жизнерадостна походка в лабораторията, раменете му се присвиха, сякаш за да защитят находката, която държеше. Накара я да чака нетърпеливо цяла минута, докато най-сетне насочи воднистосините си очи към нея.
— Добър ден, доктор Уайлд — каза той.
— Имам чудесни новини, професоре — поде Ривър. — По всичко личи, че успях да убедя онези от телевизията на Северна Англия да направят документален сериал за проучванията върху трупа от Фелхед. Това означава, че ще можем да се заемем с много повече от основните изследвания, за които вече имам отпуснат бюджет от катедрата.
Пърсивъл се намръщи.
— Телевизията ли? Дали това наистина е добра идея? Наистина ли искате камерите да ни следят през цялото време, докато работим?
Ривър отхвърли възраженията му с махване на ръката.
— Няма да ни се пречкат.
— А дали това ще представи нашата катедра по подобаващ начин пред света?
— Мисля, че по този начин светът ще разбере, че вършим работата си добре. Което пък означава, че ще ни бъдат възлагани повече външни проекти, които ще вкарат в катедрата допълнителни средства — отвърна Ривър, улучвайки ловко ахилесовата пета на всички съвременни научни работници. — А допълнителните средства означават по-добро оборудване и повече студенти — добави тя. Никога не се притесняваше да попресили ефекта. — Освен това, що се отнася до този проект, това означава, че ще можем да си позволим компютърно-аксиална томография на цялото тяло, изотопен анализ и анализ на степента на износване на зъбния емайл. Пълна програма. Освен това ще можем да привлечем специалистите по палеоботаника и археолозите, без те да изпадат в паника за бюджетите си. Помислете си каква полза ще имат студентите от такова интердисциплинарно обучение — това е идеална практика за тези, на които им предстои да работят в реална обстановка.
Пърсивъл загледа кисело челюстта и продължи да я върти в облечените си с ръкавици ръце.
— Вашата работа тук е да преподавате и да се занимавате с научни изследвания, доктор Уайлд, а не да ползвате катедрата като трамплин за самоизтъкване.
Това беше удар под кръста, но поне подсказа на Ривър, че Пърсивъл не може да измисли сериозно професионално възражение срещу предложението й. Тя се ухили.
— Нямам за цел да се превърна в поредния професор — телевизионна звезда. Това, което ме интересува, е работата ми. И съм готова да правя всичко, което е необходимо, за да мога да я върша по възможно най-добрия начин.
Пърсивъл въздъхна уморено.
— Знам това, доктор Уайлд. Затова и реших да ви назнача при нас. Много добре, съгласен съм да задвижите проекта. Но не сключвайте категорично споразумение с тези хора, преди да съм видял условията на договора.
— Благодаря ви, професоре — каза Ривър, устоявайки на импулса отново да забие юмрук във въздуха. — Няма да съжалявате за решението си.
Той въздъхна отново.