— Но нали тогава някой щеше да тръгне да го търси и биха намерили тялото му — изтъкна съвсем основателно Сам. — Единственият начин да се озове под торфа е някой да го е закопал — някой, който не е искал да се разбере какво се е случило с него. Мисля, че Кайли е права. Някой трябва да го е убил.
— Е, докато учените не приключат с изследванията си, не можем да бъдем сигурни в нищо — каза категорично Матю.
— Също като в „Ням свидетел“ — каза Кайли. — Докторите ще разберат от какво точно е умрял, и после полицаите ще трябва да открият как е станало.
Матю неволно се усмихна.
— Не ми се вярва да стане точно така, Кайли. Ако съдя по това, което се говори, дори човекът в торфището да е бил убит, неговият убиец също е мъртъв отдавна. Все пак, докато не разполагаме с факти, бих предложил да се занимаваме с това, което ни е известно — той вдигна ръка, за да прекрати бърборенето им. — И кой знае, може пък някой от вас да открие сред предците си някой, който е изчезнал точно по онова време.
Сам Клулоу го гледаше със зяпнала уста.
— Би било фантастично — въздъхна той.
Бях погълнат от поетичните си усилия — работех върху голяма поема, описваща собствения ми живот, и обмислях как да намеря подходяща илюстрация на това, което ми е най-скъпо, когато забелязах някакъв силует край градинската порта. На пръв поглед ми заприлича на някой от онези странници, които понякога спират на прага ни и молят за храна. Сестра ми обикновено им дава да хапнат и да пийнат, преди да ги отпрати по пътя им. Понякога дори е успявала да измъкне от тях различни истории, на които аз придавах по-късно поетична форма — затова и никога не съм я упреквал за тази скромна благотворителност. Човекът, застанал на портата, сякаш беше един от тях, със захабени от дълъг път дрехи и широкопола шапка, чието предназначение явно бе да го пази и от дъжд, и от слънце. Тъкмо се канех да го упътя към кухнята, когато той проговори. За мое учудване се обърна към мен с кръщелното ми име, а в тона му се долавяше топлота — така разговаряме с близки хора. „Виждам, че работиш упорито, Уилям. Казаха ми, че си станал най-прочутият поет на нашето време, а сега и сам се убеждавам“. Все още не можех да разбера кой е този човек, но той отвори портичката без повече церемонии и тръгна да прекосява градината, идвайки към мен. Беше кривокрак и като ходеше, се полюшваше, както правят моряците. Колкото повече наближаваше, толкова повече в съзнанието ми се оформяше едно невъзможно предположение.
3
Към три и половина във „Викинг“ почти се беше възвърнало първоначалното състояние на пустота и спокойствие. Две от задните сепарета все още бяха заети от мъже, обсъждащи делови въпроси над чашки с еспресо. Те вече си бяха платили сметките, така че персоналът нямаше защо да се навърта около тях. Джейн постави последните чаши в миялната машина и се покатери на едно от столчетата към края на бара, за да даде почивка на уморените си до болка крака. Хари се появи откъм кухнята с поднос, върху който беше натрупал непродадените сандвичи.
Джейн си взе един, а Хари придърпа друго столче и седна до нея.
— Къде остави вестника? — попита тя.
— Сега ще го донеса — Хари скочи от столчето и отиде зад бара. Измъкна вестника от една лавица и й го подаде.
Джейн обърна направо на статията, която не бе успяла да прочете на спокойствие преди обедния наплив.
„Тялото на мъж, открито в торфено находище в Езерната област, може да е на стотици години — така заявиха представители на полицията вчера.
Първоначално се предполагаше, че тленните останки може да са лежали неоткрити в продължение на хилядолетия, подобно на телата, датиращи от Каменната ера, открити на други подобни места.
Но първоначалните изследвания навеждат на мисълта, че находката няма такава давност. Главният инспектор от криминалната полиция Юън Ригстън заяви: «Считаме, че тялото е лежало в торфището много дълго, може би стотици години, но далеч не толкова дълго, колкото някои от останките, открити наскоро в подобни находища.
Ще знаем повече, когато разполагаме със заключенията на съдебномедицинската експертиза».
На въпроса как е загинал мъжът, главен инспектор Ригстън отговори, че е прекалено рано за категорични отговори.
Тялото беше открито от местен овчар, който търсел загубено животно. Според полицията обилните летни дъждове са предизвикали ерозия на пластовете в старите торфени находища при Картс Мос, близо до село Фелхед.