Бе влизал много пъти тук. Беше стоял в хола и чел вестниците, разлиствал списанията и докосвал учебниците по право. Прослушвал бе телефонните й съобщения, преглеждал бе пощата и сметките й и знаеше например, че масата, закупена от „Пиър I Импортс“, не беше още изплатена. Научил бе, че носи най-малкия номер дрехи, беше пипал роклите й, мачкал копринените блузи и мирисал бельото й, ухаещо на ароматни препарати. Тайно бе отгризвал от останалата пица в хладилника — тя я обичаше със салам, кайма и много сирене. Знаеше, че използва шампоан „Пантен“, сапун „Дайъл“, а любимият й парфюм е „Шанел 5“. Стоял бе пред огледалото в нейната баня в бледозелено и жълто и бе втривал по цялото си тяло пълни шепи от сластния й лосион с дъх на фрезия, представял си бе как ще се почувства, когато тя най-сетне стисне пениса му в ръцете си. Оставяше нейната козметика по себе си с дни — постоянно и вълнуващо напомняне за нея. Открил бе, че моминското име на майка й е Марлин Таунзенд, а баща й е издател на малък местен вестник. С две думи, знаеше всичко възможно за Клои Джоана Ларсън.
А сега, притихнал насред хола, вдишваше мирисите на тялото й. Прокара пръсти по кушетката и докосна малките възглавнички по нея. Грабна захвърления на облегалката жакет, който бе носила тази вечер, опипа го, подуши го през тесните отвори на маската. Бавно тръгна към спалнята.
Внезапно папагалът Пийт запляска с крила откъм кухнята и в тишината на апартамента металните пръчки на клетката му звъннаха. Той се закова на място и се ослуша за шумове от спалнята. По лицето му под маската избиха капки пот. Дишането му се учести, гърдите му изсвистяха, но се овладя. Изненадата беше най-важният елемент в замисъла му и ако в този момент тя излезеше, всичко щеше да се провали. Нямаше да стане според предварителния план. Голямата стрелка на евтиния сив часовник в кухнята отброяваше шумно всяка секунда, а той стоеше все тъй вкаменен. Изтече цяла вечност, но апартаментът си остана тих.
Вратата на спалнята беше в края на хола. Той вече едва се сдържаше — моментът най-сетне бе настъпил. Чуваше бръмченето на климатика вътре, ту се усилваше, ту отслабваше с превключването на режимите. Хвана старата стъклена топка на бравата, задържа я няколко дълги секунди, през които усещаше във вените си да препуска електричество.
Боби, каквото има зад тази врата, е твое!
Лицето под маската се изкриви в похотлива усмивка, Клоуна просто отвори врата с леко скърцане и безшумно влезе в стаята.
8
Цялото тяло на Клои се сгърчи от паника. Сънуваше някакъв кошмар, че закъснява с пет минути за държавния изпит и се кара с квесторите, които не я пускат да влезе. Очите й все още не можеха да се отворят, а съзнанието й отчаяно се опитваше да свърже току-що чутите думи с действието, разиграващо се в съня й.
В следващия миг усети допир на гладка гума по кожата на лицето си и вкус на талк от гумени ръкавици върху устните си. Огромна тежест притисна гърдите й и изкара въздуха от дробовете й. Опита се да извика, но не излезе никакъв звук. Нещо меко и гладко бе напъхано в устата й чак до гърлото и предизвикваше напъни за повръщане. Широко отворените й от ужас очи опитваха да се приспособят към пълния мрак в стаята. Насочи ръце към лицето си, но в същия миг някой ги сграбчи, вдигна ги нагоре и бързо и здраво ги завърза със силно притегнато въже за металната рамка на леглото. Краката й след това бяха грубо разтворени и завързани за металните колони в двата ъгъла на леглото.
Това не може да бъде. Сигурно е кошмар. Боже, моля те, нека се събудя. Събуди ме, Господи!
За по-малко от четирийсет секунди беше напълно обездвижена. Очите й свикнаха с тъмнината и тя въртеше отчаяно глава наляво и надясно, за да види нападателя си.
Различи неясна фигура с наведена глава, която затягаше възела на въжето около левия й глезен. Стомахът й се сви от ужас. Лицето и главата се белееха призрачно на слабата светлина от електронния будилник. Две червени снопчета коса стърчаха от двете страни на темето. Той погледна към нея и Клои видя яркочервената уста и топчестия нос. Лице на клоун, маска. В дясната си ръка държеше голям нож.
Може би иска пари. Моля те, моля те, вземи телевизора, вземи стереоуредбата! Портмонето ми е на масичката в хола! Искаше да изкрещи това, но заради запушената уста не можа да каже нищо.