Обикаляйки леглото, той бавно прокара пръсти през ръкавиците по острието на ножа. Очите му не се отделяха от нея, втренчени през черните отвори на маската. Тя усещаше погледа му върху себе си, чуваше дишането, долавяше мириса на потта му. Обезумяла, Клои рипна с ръце и крака, опитвайки се напразно да скъса вървите, но не можа дори да помръдне. Тънките корди се впиваха в нежната кожа на глезените и пръстите й започнаха да изтръпват поради затрудненото кръвообращение. Опита се да изплюе запушалката от устата си, но езикът й не помръдваше. Тялото й се извиваше безпомощно, а той се приближаваше все повече, докато застана в долния десен край на леглото.
Плъзна пръст съвсем бавно нагоре по прасеца, коляното и бедрото й, докато стигна до долния ръб на пижамата. Клои се гърчеше от допира му, но беше напълно безпомощна. Чуваше бясното туптене на собственото си сърце.
Климатикът смени режима и бръмченето утихна. Навън дъждовните капки тропаха силно по стъклото на прозореца и по металната кутия на климатика. Бурята се беше развихрила. Удари оглушителна гръмотевица, отекна надалеч, светкавици прорязаха небето, светлината им проби в стаята през щорите и очерта фигурата му. Тя видя ясно рунтавите червени вежди и разтегнатата клоунска усмивка. По оголения му врат бяха провиснали бяло-руси кичури.
Изведнъж той се отдръпна от нея и остави ножа на нощното шкафче. Отвори чекмеджето и извади оттам две свещи с кокосов аромат и кутия кибрит. Тя го наблюдаваше, докато той ги палеше, пламъчетата разпръснаха мек блясък и нежен мирис в стаята. Няколко минути той я гледа мълчаливо, запъхтян зад тесния отвор на гумената маска. В светлината от свещите сянката се извисяваше грамадна и разкривена на стената.
— Здрасти, Клои. — Широко усмихнатата маска се наведе над нея. Думите излетяха със свистене през тесния отвор. Стори й се, че вижда студени сини очи през малките дупки, зад които се криеха. — Много ми липсваше, Клои. Страхувах се, че няма да се прибереш тази нощ. — Обърна се, взе ножа от шкафчето и отново се наведе над нея. — Пропусна часа си по гимнастика, само за да прекараш нощта с гаджето? Немирница такава, тц, тц.
Обля я студена пот. Той знаеше името й. Знаеше, че е пропуснала часа си по аеробика. Да не би да работи в спортния център? Умът й отчаяно се блъскаше да разпознае гласа му — нисък и приглушен от маската. Май леко фъфли или се опитва да прикрие акцент? Британски ли?
Той се наведе и коленичи до нея. Приближи маската по-близо до ухото й и отмахна косата от бузата й. Тя усети миризмата на гумата, примесена с леко ухание на „Куорум“, парфюмът, който бе подарила на Майкъл за Коледа. Лъхна я дъхът му на застояло кафе.
— Знаеш ли, наистина трябваше да го оставиш при теб тази нощ — прошепна клоунът в ухото й.
Нова светкавица изтрещя навън, озари ярко спалнята и във внезапно вдигнатата му ръка на сантиметри от корема й тя видя да проблясва нож. Очите й щяха да изскочат. Той се засмя и се изправи. Пръстът му полази по тялото й, по ръката и рамото до гърдите под пижамата. Ножът следваше по въздуха отгоре движението на ръката му.
— Хубавица като моята Клои не бива да остава сама.
Рязко спусна ножа и отряза долното копче на пижамата.
— Защото не се знае какво може да се случи на едно голямо момиче в големия град.
Ножът отсече следващото копче. Мощен тътен и нов блясък на светкавица се разнесоха вън. В далечината писна аларма на кола.
— Не се притеснявай, Бобче. Аз добре ще се погрижа за моето голямо момиче. Ще те накарам да се усмихнеш.
Отхвърча още едно копче.
Тялото й потрепери. Боже мой, знае и прякора й.
Той подигравателно взе да души въздуха през отворите за носа.
— Ммм. „Шанел 5“. Обичам този мирис. Напръскала си се за мен, нали? И на мен ми е любим парфюм.
Знаеше и кой парфюм употребява.
— Какво още си облякла за мен тази нощ? — Отиде и последното копче, изтърколи се настрани и падна на пода, тупна меко и глухо на килима. Върхът на ножа се плъзна под пижамата и започна да я разтваря. Преднамерено и бавно избута встрани първо едната, после другата предница, докато се покаже оголеният й корем. Мина по пъпа нагоре, разтвори останалата част на пижамата и откри двете гърди. Впиваше жадни очи в нея. Дишането му се учести.
Прокара бавно ножа по едната и другата гърда, по щръкналите им зърна и го плъзна към шията. Клои усещаше как студеното острие се допира до нежната й кожа, притискайки дълбоко плътта, без още да я реже. Той спря на медальона с форма на сърце върху гърлото й и се поколеба за миг. Пъхна острието под верижката и с рязко движение я скъса. Медальонът също се хлъзна до тялото й. Той застина. Клои усети как погледът му прониква в нея, нагоре и надолу по цялото й тяло.