О, Боже Господи Исусе, недей!
Ножът гневно се спусна по крака й и отхвърли последните остатъци от розовата пижама. Голите й крака се гърчеха и дърпаха с всичка сила въжетата, пристегнали глезените. Той прекара острието на ножа по тях, започна от върха на пръстите нагоре по глезените и вътрешната страна на бедрата, натискаше все по-силно и дълбоко, но още не режеше. Пъхна острието под ивичката плат на ханша и сряза гащичките й, оставяйки я напълно гола.
— Толкова си хубава, иска ми се да те изям — изръмжа прегракнал.
О, боже, не, не, не! Това е някакъв кошмар. Дано да е кошмар. Почти чуваше гласа на баща си. Внимавай много, Клои. Ню Йорк е голям град, там има всякакви хора и не всичките са свестни.
Клои се бореше отчаяно да изплюе парцала, натикан в устата й. Сърцето й щеше да се пръсне. Извиваше неистово ръце, докато вървите режеха кожата на китките й.
Той я наблюдаваше как се гърчи и извива в леглото. След това остави ножа на шкафчето и съблече черната си тениска. Кожата му беше загоряла и без косми, имаше добре очертани мускули и прибран стегнат корем. Разкопча сините си джинси и бавно ги смъкна надолу, най-напред извади единия крак, след това другия, акуратно ги сгъна и ги преметна върху облегалката на стола. Клои забеляза, че над лявата китка има грозен изпъкнал зигзаговиден белег, заприлича й кой знае защо на пътния знак „Опасни завои“.
— Имаш късмет, Клои, че не закъсня много — каза той. — Можем да си прекараме достатъчно време заедно. — Последно свали слиповете, излагайки на показ ерекцията си.
Подробностите. Забелязвай отличителните му белези, Клои. Запомни гласа му. Дрехите. Огледай се за знаци, за татуировки. Всичко, каквото и да е.
— За малко да забравя. Донесъл съм торбата с фокусите. Знам някои хватки, които можем да опитаме. — Протегна се към пода и отвори една черна найлонова торба. Извади нещо, което приличаше на изкривена кука, тъмна стъклена бутилка и парче кабел. Озърна се наоколо. — Май ще ми трябва някакъв извод.
В съзнанието си тя започна да пищи, тялото й се мяташе в леглото.
— Сега, ако си послушно момиче, Клои, господин Клоуна добре ще те обслужи — просъска той.
Покатери се върху нея и я насилва до първите лъчи на слънцето.
9
Той си подсвиркваше, докато миеше кръвта от ножа в чистия бял умивалник на нейната баня. На едното крило на мивката в зелена порцеланова чаша бяха поставени техните четки за зъби, неговата и нейната, а на другото стоеше нейният лосион с аромат на фрезия. Водата се стичаше като червен ручей от острието към канала. Клоуна гледаше хипнотизиран въртенето на избледняващите кръгове в мивката, отначало светлочервени, после розови, накрая съвсем бистри.
Усещаше сила. Нощта мина много успешно и двамата наистина си прекараха чудесно. Дори и тя го призна. Е, по едно време, когато махна копринените гащички от червената й сладка уста, вместо да му благодари, кучката се разхленчи и взе да пищи. Това ужасно го ядоса. Но като заигра ножът отново, остави номерата. Даже замоли за още. После пак се разскимтя, а на него му беше писнало и се наложи отново да й запушва устата с гащичките.
Избърса ножа в хубавата ментовозелена кърпа за гости и внимателно го прибра в торбата при другите почистени играчки. Свали маската, изми старателно ръцете си, както бяха в ръкавиците, наплиска обилно със студена вода лицето и врата си и се избърса в кърпата. Одобри образа си в огледалото — стегнато и твърдо тяло. Изтърка набързо зъбите си с нейната четка и провери добре ли ги е почистил. После отново надяна маската и се върна в притихналата спалня.
Тя лежеше мирно на прогизналите от кръв чаршафи. Очите й — затворени като на ангел. Той нахлузи джинсите и тениската и си затананика, докато обуваше тежките си боти и пристягаше връзките им. Гащичките й все още бяха напъхани в устата, но тя не издаваше ни звук, ни стон. Странно, сега май му липсваха воплите й.
Духна догарящите свещи. Наведе се над лицето й и я целуна по бузата, като издаде устни през тесния процеп на маската и пусна език, за да вкуси още един път нейната мека, леко солена кожа.
— Чао, Бобче, скъпа моя. Моята хубава, хубава Клои. Беше голям кеф.
На чаршафа до нея се търкаляше скъсаният медальон. Той го взе и го пъхна в джоба си.