В този миг Мари Катрин Мърфи падна от кофата и се разпищя.
11
Някакъв глас извика от мрака:
— Има пулс! Чувам сърцето!
Друг глас:
— Диша ли?
— Едва-едва! Сложих й кислородна маска. Тя е в шок.
Още един глас:
— Боже господи! Тук е потънало в кръв. Откъде тече?
— Искаш да попиташ откъде не тече. Цялата е подгизнала. Но като че ли главно е от вагината. Сигурно има кръвоизлив. Психарят добре я е наредил.
— Срежи въжетата, Мел.
Четвърти глас. Силен, властен нюйоркски акцент.
— Полека, момчета. Въжетата са веществени доказателства. Не ги режете. Пипайте само с ръкавици. Това е местопрестъпление, всичко ще се описва и прибира в пликчета.
В стаята очевидно имаше много хора.
— Боже мой, китките й са съвсем разкъсани! — Гласът прозвуча потресен, ужасен.
Полицейски радиоапарати пращяха и предаваха нареждания. Приближаваха виещи сирени. Щракаха фотоапарати, бляскаха светкавици.
Сърдити гласове:
— Внимавайте, вдигайте я леко! Ей, Мел, ако ще ти прилошава, марш навън. Тук не е за слаби нерви.
За миг настъпи мълчание, после отново се чу първият глас.
— Веднага да й се влее разтвор, дайте й морфин. Тя е около един и шейсет. Почнете с една десета, даже с една петнайсета. Обадете се в травматологията на болница „Джамайка“ и им кажете, че караме двайсет и четири годишна бяла жена с многобройни прорезни рани, вероятен вътрешен кръвоизлив, вероятно сексуално насилие и в шок.
— Така, така, леко я повдигнете сега. Внимателно! Слушайте мен. Едно, две, три.
Остра и раздираща болка мина като вълна през тялото й.
— Боже, горкото момиче! Знае ли някой как е името й?
— Приятелката й отвън каза, че е Клои. Клои Ларсън. Студентка по право в „Сейнт Джон“.
Гласовете затихнаха и я обгърна черна пелена.
12
Клои бавно отвори очи и я заслепи ярка светлина. За миг си помисли, че може би е умряла и се намира в рая пред своя Създател.
— Моля, следвай с поглед светлината.
Лъчът на малкото фенерче зашари по лицето й. Миришеше силно на дезинфектанти и белина и тя разбра, че се намира в болница.
— Клои, Клои? — Младият лекар с бяла престилка отново светна с фенерчето в очите й. — Радвам се, че се събуждаш. Как се чувстваш?
Клои прочете табелката на гърдите му: Д-р Лорънс Броудър. Въпросът му й прозвуча съвсем глупаво. Опита се да отговори, но езикът й беше надебелял и сух. Успя само да прошепне:
— Не съм добре.
Всичко я болеше. Погледна ръцете си — дебело омотани в марли, отвсякъде излизаха тръбички. Коремът й пулсираше от раздираща болка, която се усилваше.
В ъгъла на стаята седеше Майкъл. Наведен напред с ръце под брадичката и лакти, опрени на скута. Лицето му — тревожно. През прозореца розовото и оранжевото в небето гаснеха. Май беше залез.
Друг мъж в зелена престилка стоеше мълчаливо до вратата. Клои реши, че и той е лекар.
— Ти си в болница, Клои. Претърпяла си тежка травма. — Д-р Броудър замълча. Тримата мъже си размениха неловки погледи. — Знаеш ли защо си тук? Помниш ли какво ти се е случило?
Очите на Клои се наляха, потекоха й сълзи. Тя кимна леко. Лицето на Клоуна блесна в паметта й.
— Миналата нощ си била нападната и изнасилена. На сутринта те е открила твоята приятелка и екип на бърза помощ те докара тук, в болница „Джамайка“ в Куинс. — Той замълча, пристъпи от крак на крак, видимо притеснен. После заговори по-бързо: — Имаш много и сериозни наранявания. Матката ти беше разкъсана и имаше вътрешен кръвоизлив. Беше загубила много кръв. За съжаление д-р Рубенс е бил принуден да направи спешна хистеректомия, за да спре кръвоизлива. — Той се обърна към лекаря в зелената дреха до вратата, който бе навел глава и избягваше погледа й. — Това е най-тежкото увреждане и дотук е лошата новина. Имаш също прорезни рани по тялото, но извикахме пластичен хирург да ги зашие, за да сведем до минимум белезите. Тези рани обаче не са опасни за живота ти и добрата новина е, че очакваме напълно да се възстановиш.
Дотук е лошата новина. Дотук било. Само толкоз. Тя изгледа тримата мъже в стаята. Те, Майкъл също, криеха очите си от нея, или разменяха погледи помежду си, или се взираха в пода.
С едва доловим шепот тя попита:
— Хистеректомия? — Думите излизаха с болка от гърлото й. — Значи ли това, че не мога да имам деца?