— Непристойни избухвания? — крясна Бантлинг. — Вървете по дяволите вие и вашия подставен съд. Устроиха ми клопка! Тая мръсна курва ме вкара в капан!
Лепенката отново запуши устата му.
На съдебните заседатели бяха необходими само двайсет и пет минути да стигнат до единодушно мнение за наказание. Смърт.
След това нямаше никаква причина процесът да се влачи още един ден. Съдията веднага осъди Бантлинг на екзекуция със смъртоносна инжекция. После нареди да го изведат от съдебната зала, закри заседанието и се оттегли в кабинета си. Трима надзиратели извлякоха Бантлинг, който крещеше под превръзката. Журналистите се втурнаха навън да предадат новината и да интервюират заседателите на излизане от залата. Доминик, Мани, Крис Мастерсън и Еди Боуман също попаднаха в прегръдките на репортерите, които очакваха от тях подробности на живо за своите предавания. В залата останаха само секретарката, Си Джей и Лурдес, и трите заети с прибиране и подреждане на обемистите папки по делото „Щатът Флорида срещу Уилям Рупърт Бантлинг“.
На излизане от залата Лурдес се приближи до Си Джей, бутайки пред себе си метална количка с две големи кутии с папки. За първи път след сцената в затвора, тя я погледна в очите.
В знак на примирие Си Джей протегна ръка и каза:
— Добре работихме заедно, Лурдес.
Лурдес не обърна внимание на протегната ръка и на помирителните думи.
— Ти ли ще водиш процесите за убийствата на другите десет жени?
— Не, не. Нямам такива намерения.
— Това е много добро решение.
Си Джей се направи, че не чува намека и продължи да подрежда книжата си.
— В този процес има доста неща, които ме смущават, Си Джей. За някои нося вина аз и ще си понеса отговорността за тях. Дали целта оправдава средствата? Не зная. Не съм сигурна. — Тя огледа за последен път опразнената сцена на току-що завършилата драма. — Има едно нещо обаче, което не мога да пренебрегна и то продължава силно да ме тревожи. Вероятно и теб, предполагам.
Си Джей не откъсваше поглед от папките, надявайки се, че Лурдес ще я остави на мира и ще си тръгне.
— Посред нощ, точно преди заключителните пледоарии, агент Фалконети изведнъж открива къщата на покойната леля на Бантлинг. Бантлинг — човека, когото е обследвал под микроскоп. Какъв късмет да направи това откритие едва часове преди приключването на делото, след като е разполагал с месеци и не е успял преди това. Истински герой. И каква досетливост да разрови криминалното досие на Бантлинг отново преди края на процеса. Блестяща полицейска работа или странно съвпадение? Да не би същата птичка да го е подсетила? Ето това май няма никога да разбера.
Си Джей вдигна очи от папките и срещна погледа на Лурдес. Сега вече разбираш, че зная. Знаех го през цялото време.
Тя се обърна, мина покрай съдийската трибуна, празната свидетелка ложа и по пътеката между опустелите банки към вратата. Преди да я отвори, се спря и се обърна за последно към Си Джей.
— Казват, че Темида е сляпа, но си мисля, че понякога това е защото тя нарочно решава да си затвори очите. Запомни го.
89
— Дължа ви извинение — започна Си Джей. — Вероятно и на още няколко души, но вие сте първият.
Тя стоеше в жълто-синята чакалня, докато Грег Чеймбърс беше от вътрешната страна в офиса на приемната. Разделяше ги квадратно бронирано стъкло и тя беше принудена да говори по интеркома.
— Освен това — добави тя с напрегната усмивка — имам определен час за днес.
Той беше изненадан, че я вижда. Но не прекалено. Кимна с глава и ключалката избръмча. Очакваше я на вратата.
— Доктор Чеймбърс, прибързах със заключенията и сега разбирам, че не е трябвало да го правя. Вие бяхте не само мой лекар, но и близък приятел в продължение на десет години и…
— Моля, Си Джей. Няма нужда от извинения, но оценявам жеста ти. Заповядай, влез. — Той я поведе към своя кабинет и запали лампите. — Седни, моля. И аз съжалявам за онази случка. Не сме говорили оттогава и откровено казано, не те очаквах тази вечер. Бяхме отстъпили твоя час на една депресирана домакиня от Стар Айланд. Но тя току-що тръгна с мерцедеса си да се разведри на вечеря във „Форж“ — каза той шеговито.
— Радвам се, че продължавате да полагате грижи за цялото общество — поде тя неговия тон с усмивка. Нямаше го напрежението, което бе очаквала.
— Чух за присъдата. Значи приключи? Или ще изкараш докрай и останалите дела?
— Не. Стига ми толкова. Роуз Харис поема десетте убийства. Не искам повече да съм звезда.