— Агент Фалконети, моля заповядайте. — И го поведе към своя кабинет.
Доминик тръгна след него по мексиканските плочки и влезе в спокойната жълто-синя стая. — С какво мога да ви бъда полезен, Дом? — попита Чеймбърс, след като затвори вратата след тях.
— Сигурно сте чули — започна Доминик.
— За Си Джей Таунзенд ли? Да, разбира се. От два дни върви по новините. Има ли някакво развитие?
— Не. Абсолютно нищо. Затова съм тук — поколеба се той, преди да продължи. — Не зная дали ви е известно, но ние се срещаме. Тя ми е казвала, че ви посещава като пациентка. Затова искам да ви задам няколко въпроса.
— Разбира се, Дом. Готов съм да ви помогна с каквото мога, но не бива да ме питате какво обсъждаме с нея. Това е лекарска тайна, нали знаете.
— Разбирам много добре. Искам само да ви попитам кога я видяхте за последен път.
Грег Чеймбърс го погледна изпитателно. Беше мислил за възможността да бъде потърсен от него. Но ако великият специален агент знаеше или подозираше какъв би могъл да бъде отговорът на този въпрос, той щеше да звънне на вратата му още преди два дни. Очевидно е, че не знае и за другите от списъка на специалната му клиентела. Си Джей е била дискретна.
— Не съм я виждал от процеса. Това беше преди седмици, нали?
— Разговаряли ли сте с нея?
— Оттогава — не. Тя вече не идва при мен за лечение. Съжалявам, но не зная с какво мога да ви помогна — повдигна той рамене.
— Имате ли някакви предположения? Къде може да е? Крие ли се? Може би от някой, от когото се страхува?
Ясно, в полицията нямат никаква представа. Абсолютно никаква. Те дори не знаят дали в случая има изчезнало лице или лице, което иска да се крие. Тъжно е да наблюдаваш как великият детектив се измъчва при мисълта, че любимата може да го е зарязала. Хукнала с някой друг.
— Не, Дом. Не мога да помогна. Освен, може би… — Той замълча, като че ли се колебаеше дали да продължи мисълта си. — Си Джей е малко своенравна. Ако ме питате за предположения, не бих изключил възможността да е почувствала нужда от чист въздух и малко свобода. — Гледаше Доминик право в очите и разбра, че това е отговорът, който той очакваше, но не искаше да чуе.
Доминик бавно кимна. След това подаде на доктора визитната си картичка и му каза:
— Благодаря. Ако установите контакт с нея, моля ви, обадете ми се веднага. Ще ви напиша и домашния си телефон, макар че имам постоянна връзка със служебната линия. Просто ако по някаква причина не ме откриете…
— Разбира се. Съжалявам, че не мога да ви бъда по-полезен.
Доминик се обърна и се запъти към изхода с наведена глава. Езикът на тялото му беше красноречив. Доктор Чеймбърс го проследи как мина край Естел, как й кимна едва забележимо, докато преглъщаше с мъка онова, което добрият чичо доктор му бе казал и което беше премълчал.
След това отвори тежката дъбова врата, качи се на колата и си замина.
95
Вратата се отвори и стаята се изпълни със светлина. Чу се подрънкване на ключове.
Той се отправи към ъгловата мивка и започна да мие ръцете си с гръб към нея. До мивката стоеше металната количка, отрупана с инструменти. Скалпели с различни размери, ножици и костни клещи, игли, комплект за интравенозно вливане с торбичка, ножчета за бръснене. Той си изми старателно ръцете като хирург пред операция и след това грижливо ги изсуши с книжни кърпи. Отвори едно чекмедже в шкафа, извади кутия стерилни гумени ръкавици и акуратно измъкна от нея един чифт.
— Съжалявам, че закъснях — заговори Чеймбърс. — Имах много пациенти. Ти си мислиш, че имаш проблеми! Да беше чула другите. Седемнайсетгодишен шизофреник напада майка си с нож. Можеш ли да си представиш? Собствената си майка!
Приближи се и погледна през окуляра на камерата, нагласявайки фокуса на лицето й, което беше обърнато нагоре към тавана. Затворът щракна.
— Много си фотогенична. Имаш прекрасни черти. — Направи още една снимка, след което нагласи апарата, за да обхване цялата носилка.
Върна се обратно при количката с инструментите и се спря замислен. Бръкна под умивалника и извади пакет със зелени хирургически дрехи. В ъгъла на стаята имаше метален стол. Съблече сакото си и внимателно го постави на облегалката, след това свали връзката и ризата и събу панталона си. През цялото време, докато обличаше хирургическото облекло, си тананикаше.
— Твоят приятел се отби при мен тази сутрин — каза той и нахлузи памучни боти върху обущата си. — Доминик. Търсеше помощта ми. Дали не мога да му кажа къде си заминала и с кого. Стана му много тъжно, като чу мнението ми. Много тъжно. — Издърпа количката с инструменти до дясната страна на носилката. Взе една хирургическа шапка и си я сложи. — Навремето карах стаж по хирургия. — Погледна към нея и се намръщи. Дясната й ръка беше свободна. Беше забравил да я върже след инжекцията. Повдигна я и я отпусна рязко и тя тупна на плота.