Д-р Лорънс Броудър пристъпи на другия си крак и се намръщи.
— Боя се, че да, няма да можеш да износиш плод.
Пролича си колко много иска д-р Броудър разговорът да приключи. По възможност веднага. Той продължи на един дъх, въртейки малкото фенерче в пръстите на дясната си ръка.
— Хистеректомията е сериозна хирургична интервенция и ще трябва да останеш в болницата още малко. Възстановителният процес обикновено трае от шест до осем седмици. Ще започнем от утре с някои терапии и постепенно ще ги увеличаваме. Имаш ли болки в коремната област?
Клои трепна и кимна утвърдително.
Д-р Броудър повика навъсения д-р Рубенс. Двамата дръпнаха завесите около леглото, като оставиха Майкъл навън, и повдигнаха болничните чаршафи. Клои видя, че коремът и гърдите й са бинтовани. Д-р Рубенс много внимателно опипа корема й, но огнени болки пронизаха тялото й.
Той кимна, не към Клои, а на д-р Броудър.
— Отокът е в границата на нормата, шевовете са в добро състояние.
Д-р Броудър на свой ред кимна и се усмихна на Клои.
— Ще наредя на сестрата да увеличи дозата морфин в интравенозния разтвор. Това ще облекчи болките. — Покри я със завивките и отново пристъпи от крак на крак. — Вън чакат няколко полицейски инспектори, искат да говорят с теб. Ще можеш ли?
Клои се поколеба, но кимна утвърдително.
— Добре, ще ги пусна да влязат. — Разтвори завесите около леглото. Видимо облекчени, че са приключили разговора, двамата лекари с все още наведени погледи се запътиха бързо към вратата. Д-р Броудър натисна дръжката и спря. — Минала си през ужасно изпитание, Клои. Всички те подкрепяме. — Усмихна се мило и излезе.
Жертва на сексуално насилие. Хистеректомия. Няма да има деца. Значи кошмарът е бил истински. Думите се сипеха прекалено бързо, твърде много информация за смилане. През съзнанието й пробяга лицето на Клоуна с разкривената усмивка, голото му тяло, острието на ножа. Той знаеше всичко за нея. Прякорът й. Любимият й ресторант. Знаеше, че е пропуснала часа си по гимнастика. Каза, че я следял непрестанно.
Не се тревожи, Клои. Винаги ще съм наблизо. Гледам те. Чакам.
Тя затвори очи и си спомни ножа, спомни си болката, погълнала тялото й, когато за първи път усети, че я реже. Майкъл приближи и взе ръката й.
— Всичко ще се оправи, Клои. Аз съм до теб — говореше й нежно. Тя отвори очи и забеляза, че той не гледа нея, а някъде встрани или нагоре, в някаква точка на стената. — Говорих с майка ти, родителите ти пътуват насам. Ще пристигнат довечера. — Гласът му се задави и изхриптя. — Само да ме беше оставила при теб снощи! Само да бях останал при теб! Щях да го убия тоя психясал тип. Щях… — Прехапа устни и погледът му се плъзна по очертанията на тялото й под снежнобелите завивки. — Боже, какво е направил… тоз перверзен гад… — Гласът му секна, той стисна ръце в юмруци и се обърна към прозореца.
Само да ме беше оставила при теб снощи.
Прекъсна ги леко почукване и вратата бавно се открехна. В коридора цареше силно оживление. Сигурно е часът за посещения. В стаята влезе нисичка жена със ситно къдрава червена коса и демодиран костюм в червено и черно. Не носеше грим, освен светъл фон под очите, с който се бе опитала да скрие тъмните си сенки, мрежата от бръчки по лицето не съответстваше на възрастта й, около трийсет и пет, както си помисли Клои. По петите я следваше мъж на възраст, с евтин син костюм, който стърчеше над нея поне с една глава. Изглеждаше в предпенсионна възраст, беше сресал рядката си посивяла коса така, че да прикрива лисината на темето му. От него лъхаше на застоял цигарен дим. И двамата имаха уморен вид и образуваха странна двойка, нещо като хотдог и хамбургер.
— Здравей, Клои. Аз съм инспектор Ейми Харисън от Специалния отдел за жертвите на насилие към окръг Куинс. Това е партньорът ми, инспектор Бени Сиърс. Знаем, че ти е много трудно, но се налага да ти зададем няколко въпроса за случилото се миналата нощ, докато всичко е все още свежо в паметта ти.
Инспектор Харисън погледна към Майкъл, който стоеше до прозореца. Настъпи неловка пауза.
Майкъл се приближи и протегна ръка.
— Аз съм Майк Декър, приятелят на Клои.
Инспектор Харисън стисна ръката му и кимна. След това се обърна към Клои:
— Ако смяташ, че ще ти е по-леко, Клои, Майк може да остане. Но само, ако ти искаш.
— Разбира се, че ще остана с нея — отсече Майкъл.
Клои кимна бавно.
Инспектор Сиърс се усмихна по посока на Майкъл в знак, че го приема, подсмръкна, премлясна и извади бележник с химикалка. Остана в долния край на леглото, а след като инспектор Харисън придърпа един стол и седна до Клои, вече изглеждаше с две глави по-висок от партньорката си.