Беше девет вечерта. Доминик сложи очилата и под светлината на флуоресцентната лампа отново се зачете в показанията на Шели Ходжес, която последна бе видяла приятелката си Марилин Сайбан жива. „Беше толкова претъпкано, че келнерите не смогваха да изпълнят поръчките. Марилин каза, че мярнала на бара някакви познати и отиде да си поръча едно мартини. Повече не я видях.“
Някакви познати. Не един. Възможно ли е убийците да са повече? Обикновено серийните убийци действат самостоятелно, но има и изключения, например удушвачите от Хилсайд или братовчедите убийци от Калифорния. Ако предположим, че убийците са няколко, Марилин ги е познавала достатъчно добре, за да тръгне с тях от бара. В оперативната група отдавна обсъждаха хипотезата, че всички жертви са познавали убиеца си. Как иначе ще изоставят доброволно своите приятели да ги чакат в претъпканите барове?
В такъв случай трябва да има обща връзка от познанства поне между някои от жертвите. Но разследванията установиха, че нито една от тях не е познавала другите и не са се движили в общи приятелски кръгове. Момичетата не са работили на едно и също място, нито за една и съща модна агенция. Нямаше никаква връзка. Мислите му се въртяха лудо в омагьосан кръг, погледът му шареше по корковата стена.
Просто трябва да знае къде да търси.
Време е да се прибира вкъщи. Нищо повече не може да направи тази нощ, пък и никой от групата не бе останал. Събра книжата от масата и ги подреди в новата папка, извади от видеото касетата от убийството на Марилин Сайбан и изключи лаптопа си. В този момент телефонът му иззвъня.
— Фалконети.
— Агент Фалконети, тук е сержант Лу Риберо от полицейското в Маями Бийч. Имам добра новина за вас и приятелчетата ви от групата. Май пипнахме Купидона. С последната му жертва.
16
Включил сигналните светлини, Доминик караше бясно по магистрала „Долфинс“ към Маями Бийч, промушвайки се от едната лента в другата през гъстото шумно движение даже в девет вечерта. Сигурно шофьорите от Южна Флорида са най-шантавите от всички на света. Даже нюйоркските не могат да се мерят с тях. Карат или с трийсет над или с трийсет под разрешената скорост. Няма средно положение. Това, разбира се, трае, докато зайците настигнат костенурките и набият спирачки, тогава се проточва километрична върволица от червени стоп-светлини и смачкани ламарини.
Веднага след изход 395 на моста „Макартър“ движението беше запушено. Далеч напред по магистралата на запад се виждаха мигащи сини и червени светлини. Дългият мост минаваше над водите на залива и освен с плуване, нямаше друг начин да се прекоси пътят от изток. Доминик наруга идиота полицай, избрал тъкмо това място, за да спре движението. Изтегли се в дясната аварийна лента и измина почти цял километър покрай изнервените заседнали зяпачи; зайците и костенурките се бяха обединили в общ отбор, проточили вратове от прозорците на колите, те се мъчеха да разберат каква ужасна катастрофа е станала отпред. Доминик видя, че от лявата му страна има струпване на двайсетина полицейски коли по западните ленти на моста, а над тях висеше хеликоптер на управлението в Маями. Патрулиращите магистрални полицаи бяха спрели движението в двете посоки и нездраво любопитните от първите редици се катереха по покривите на колите си, за да наблюдават сцената пред тях. Ядосаните само надуваха клаксоните.
Преминал барикадата на магистралните патрули, той отново натисна газта към края на моста. Излезе на изток, за да може да се върне обратно към западния вход, но това бе почти невъзможно, тъй като рампата бе задръстена от коли. Повика по радиото патрулка да разчисти задръстването и едва тогава успя да поеме обратно.
Накрая, след като премина отново по аварийната лента край нова редица зяпачи и през нова бариера на магистралния патрул, успя да паркира колата си зад поне десетина полицейски автомобили от всички възможни управления на Маями-Дейд. Двете десни ленти, водещи на запад, бяха означени с мигащи светлини и едно луничаво полицайче на не повече от деветнайсет години даваше знаци на зяпачите да се придвижат по отворената лява отсечка.
Пред патрулните коли бяха спрели линейка и пожарна и червено-белите им светлини мигаха през сините сигнализации на полицията. Най-отпред имаше бял бус с черен надпис: „Съдебномедицинско отделение Маями-Дейд“. Ако Доминик не знаеше какво го очаква, можеше да се закълне, че е станала ужасна катастрофа с многобройни жертви.