Выбрать главу

Мани поклати глава отвратен и метна фаса към бавно точещата се колона зяпачи в лявата лента. Надяваше се да уцели отворения прозорец на някой от тях. Право в скута и дано му се запалят топките.

Доминик посочи към буса на криминалистите.

— Кои са тия с костюмите?

Мани се усмихна лукаво.

— Как кои? Нашите добри стари приятели от ФБР, готови да поемат всички заслуги по разкриване на случай, по който никога не са работили. Стивънс и Кармеди. Мазнят се на момчетата от Бийч да им измъкнат факти, та да ги обявят от свое име още утре сутринта на пресконференция, каквато непременно ще дадат.

— Как са пристигнали преди мен? — Доминик се огледа и поклати глава. — По дяволите, Мани, тук се е изсипало куцо и сакато.

— Специалният агент от бюрото на ФБР в Маями бил на същата вечеря. Но доколкото знам, федералните, нали са много скромни, се довлекли дотук със свой транспорт. Останалите момчета… е, виждаш, не искат да пропуснат историческия момент.

Доминик поклати глава. Специален агент на ФБР в Маями беше Марк Гракър. Двамата си бяха имали вземане-даване още преди случая Купидон при едно разследване на убийство, което Гракър и федералните му иззеха, и то след като Доминик го бе разнищил и даже идентифицирал заподозрения. На закрито съвещание на полицейското управление на Флорида с федералните, Доминик изпусна неговото име и ФБР — хоооп! — и Доминик смаян видя по новините на Канал 6 как Гракър едновременно щраква белезниците на престъпника и дава интервю на Джулия Ярбъро. След десет дни Гракър стана специален агент на ФБР за Маями.

Бюрото винаги се стремеше да се намърда, така че накрая то да се пише герой. След случаите с Уейко и Руби Ридж благоприятните отзиви в пресата за службата бяха рядкост. Сега обаче тялото на Марилин Сайбан бе намерено на федерална територия, което автоматически поставяше случая под юрисдикцията на ФБР и Доминик нямаше как да каже на Гракър да се разкара. Погледна към багажника и попита:

— Установена ли е самоличността на момичето?

— Ана Прадо, хубавицата, изчезнала от „Левъл“ преди няколко седмици. Тялото е в добро състояние. Убита е преди ден-два. Жалко, такава красавица.

Доминик сложи гумените ръкавици и отметна бялото покривало. Още едни мъртви очи се вторачиха безпомощно в него. Този път бяха ясносини.

— Някой да я е местил или докосвал?

— Не. Намерихме я както я виждаш. Костюмите надникнаха, но толкоз. Аз я наглеждах. Не е имало пипане, не съм пускал до нея никакви момчета. Криминалистите си направиха снимките. Свършиха преди десетина минути.

Голото тяло на Ана Прадо лежеше по гръб със свити на една страна крака. Ръцете й бяха вързани с найлоново въже над главата. Платиненорусата коса — прибрана като възглавница под нея. Гръдният кош беше отворен с два разреза на кръст, а гръдната кост прецизно строшена. Сърцето липсваше. Под тялото се беше събрала кръв, но не много, което говореше, че е убита другаде.