— Зная каква е причината. Зная и какво терзае мислите ти. — Той изпусна една пресилена въздишка, облегна се назад, удари силно с длани по кормилото. — Държавният изпит, нали? За бога, Клои, ти зубриш вече два месеца без прекъсване и аз показах разбиране! Не можеш да се оплачеш! Поисках само да излезем една вечер… Една-единствена вечер. Имах ужасно тежък ден, а през цялата вечер между нас тегне напрежение. Хайде, отпусни се! Разбери най-сетне, имам, наистина имам нужда от теб! — Беше раздразнен, че изобщо води подобен разговор и тя изпита желание отново да го скастри. — Повярвай ми, минал съм по тоя път — продължи. — Престани да се тревожиш за държавния изпит. Ти си най-добрата в групата, очертава ти се страхотна възможност за работа, ще се справиш!
— Съжалявам, че моята компания тази вечер не те разведри след тежкия ти ден, Майкъл. — Сарказмът в тона й беше леден. — Но ми се струва, че страдаш от внезапна загуба на памет. Не помниш ли, че бяхме заедно снощи? Нямаш право да твърдиш, че те пренебрегвам. Ще те подсетя още, че аз не исках да празнуваме тази вечер и ти го казах направо, но ти не се съобрази с мен. Що се отнася до настроението ми, то сигурно щеше да е по-ведро, ако не беше закъснял с цели два часа.
Чудесно. Сега, освен чувството за вина, което присвиваше стомаха й, започна да я боли и глава. Разтърка слепоочията си.
Той забави пред сградата, в която се намираше жилището й, и се огледа къде да паркира.
— Можеш да ме оставиш тук — отсече тя.
Изненадан, той закова спирачките точно пред входа.
— Какво, не искаш ли да се кача? — Звучеше учуден, наранен.
Добре. Така са квит.
— Просто съм много уморена, Майкъл, а този разговор започва… ами… да се изражда. И то много бързо. Освен това пропуснах часа си по аеробика и смятам да го взема утре рано преди упражненията.
В колата се възцари тягостно мълчание. Той гледаше навън през своя прозорец, а тя взе сакото и чантата си.
— Клои, съжалявам за тази вечер, наистина съжалявам! Исках да е специална, но не се получи, за което се извинявам. Разбирам, че си неспокойна за изпита. Не трябваше да си изпускам нервите.
Тонът му беше искрен и много по-топъл. Тактиката на „чувствителния мъж“ я хвана неподготвена.
Той се наведе към нея и прокара пръст по шията към лицето й. Погали я по скулата, докато тя ровеше в чантата си за ключовете и се опитваше да не реагира на докосването му. Зарови ръка в русата й коса, привлече я към себе си и докосна с устни ухото й. Прошепна:
— Нямаш нужда от гимнастика. Остави аз да те упражня.
Майкъл винаги я караше да омеква. Още от онзи ден в копирното помещение. И рядко имаше сила да му откаже. Усещаше топлия му дъх и силната ръка, която се спускаше надолу по гърба й. С разума си съзнаваше, че не трябва да се примирява с неговите глупости, но със сърцето… е, това беше друга история. По някаква безумна причина тя го обичаше. Но тази нощ, точно тази нощ, нямаше да стане. Дори безгръбначието си има граници. Клои отвори рязко вратата и излезе навън, затаила дъх. Когато се обърна към него, тонът й беше напълно равнодушен.
— Няма да стане, Майкъл. Изкушавам се, но е почти един часът. Мари ще дойде да ме вземе в осем и половина и този път не трябва да закъснявам. — След което хлопна вратата.
Той изгаси двигателя и излезе от колата.
— Добре, добре. Разбирам. Ама че тъпа вечер! — промърмори нацупено и тресна в отговор своята врата.
Тя го изгледа ядно, обърна се и тръгна през двора към входа си.
— Мамка му, мамка му, мамка му! — заломоти той и хукна след нея. Настигна я на тротоара и я сграбчи за ръката. — Спри, почакай! Виж, и аз съм разстроен. Грубиян съм. Признавам. — Търсеше в очите й някакъв знак, че може да продължи. Прочете явно недоверие, но понеже тя не се отдръпна, той се окуражи. — Казах го вече. Аз съм мухльо и цялата бъркотия тази вечер е по моя вина. Хайде, прости ми, моля те, — прошепна. — Да не приключваме вечерта така! — Обви ръце около нея и я привлече към себе си. Усети сладкия вкус на пълните й устни.
Тя направи крачка назад и докосна с ръка устните си.
— Добре, прощавам ти. Но въпреки това не оставаш тази нощ. — Думите й прозвучаха хладно.
Искаше да остане сама. Да помисли. Накъде води цялата тази история, освен към леглото? Уличните лампи хвърляха плътни сенки върху тротоара. Вятърът се усили и дърветата и храстите край тях се разлюляха и зашумяха. В далечината се чу кучешки лай, небето тътнеше.