Изчака напълно неподвижен още двадесетина минути, докато изгаснат всички светлини. Гръмотевица изтрещя съвсем наблизо. Дъждът започна. Отначало леко, но той знаеше, че скоро ще се засили. Вятърът се разбесня и храстите се залюляха в странен танц под бледата светлина на уличните лампи. Бурята връхлиташе. Тя се бе прибрала у дома точно навреме.
Грабна торбата с фокусите, промъкна се край ъгъла на зданието и стигна под прозореца със счупената заключалка на нейния хол. Точно в един и трийсет и две след полунощ клоунът намести маската плътно до лицето си. Изправи се, избръска внезапно отеснелите си джинси, безшумно повдигна нагоре тъмното стъкло и се вмъкна вътре на сухо.
5
Застанала на прозореца, Клои изпрати с поглед Майкъл, който бавно вървеше към колата, отхвърлен, с наведена глава. Махна вяло с ръка и нарочно дръпна пердето, докато той й отвръщаше. Още един знак.
Огледа се наоколо, застанала сама насред хола. Апартаментът беше тих, пуст и непоносимо горещ. Чувството за удържана победа моментално се изпари. Вече почти съжаляваше, че не го задържа за през нощта.
Извинението с фитнеса беше изсмукано от пръстите. Кого лъже? Изключено е да стане в шест сутринта, за да отиде на аеробика. А щом няма да повдига още две седмици въпроса накъде отива връзката им, какво пречи да го пусне при нея през нощта?
Ядосана си, че не получи от него онова, което очакваше за честитата годишнина, затова го наказваш.
Браво, дори нейната раздвоена съвест й подсказваше, че е постъпила като същинска кучка. Знаеше, че ако Майкъл бе останал, към три часа сутринта тя пак щеше да се самосъжалява, но този път за това, че е безволево мекотело в ръцете му. Каквото и да бе направила, все щеше да е зле. Всичко това беше толкова уморително и потискащо, че имаше нужда от няколко таблетки тайленол, за да потисне главоболието.
Апартаментът беше като пещ. През целия ден прозорците бяха стояли затворени и всичко вътре се беше напекло — дори мебелите бяха топли на пипане. Тя вдигна пощата, натрупана под входната врата и се запъти към кухнята.
Щракна ключа и кухнята ярко се освети. Клои въздъхна при вида на масата, затрупана с чинии от закуската, чинии от вечерята предната нощ, семена за папагала и пера от него. Папагалът Пийт, заслепен от силната флуоресцентна светлина, тупна от пръчката си на пода на клетката.
Тя наблъска чиниите във вече препълнената мивка, изстиска върху тях зелен препарат и обля с вода от крана порцелановата планина. Междувременно Пийт си възвърна малко от загубеното достойнство, покатери се на пръчката и закрещя гневно към Клои, ръсейки във въздуха и по масата малки зелени и бели перца. Клои му скръцна със зъби и метна една кърпа върху клетката. Хвърли един последен поглед на кухнята, загаси лампата и си каза, че първата й работа сутринта ще бъде да се обади на „Мери Мейдс“ — службата за спешно почистване по домовете. С малко минерална вода погълна два тайленола и се отправи към климатизирания рай на спалнята си.
Хвърли пощата на леглото, завъртя на максимум климатика и разрови чекмеджетата, за да намери любимата си розова пижама, избутвайки настрани купчината прозрачно бельо от магазина на улица „Виктория“, което Майкъл й беше подарявал през последните две години. Намери пижамата си набутана в най-долното отделение — памучна и грамадна страстоубийца. Отвън клоните на живия плет жално стържеха по прозореца на спалнята, дъждовните капки трополяха по стъклото. Прогнозата обещаваше силна гръмотевична буря за тази нощ. Погледа малко как напорите на вятъра огъват като сламки дърветата, сетне пусна щорите и включи телевизора за компания. На екрана се появи стар епизод от сериала „Брейди Бънч“.
Хвърли се на леглото до купчината писма и натисна копчето на телефонния секретар. Сметки, квитанции, реклами, поредният брой на „Пийпъл“ и още сметки. Няма край.
Електронният женски глас на телефонния секретар изрече: Няма нови съобщения в гласовата ви поща.
Тя погледна апарата. Странно. На дисплея примигваше в червено цифрата 3 — значи има три съобщения. А тя самата беше изтрила всичко, преди да излезе. Натисна отново копчето на апарата.
Имате три съобщения в гласовата ви поща.
Първо съобщение днес в седем и деветнайсет. След това прозвуча умореният глас на майка й: