В общата пералня на блока се говореше, че Марвин е емоционално нестабилен, че живее от социални помощи и от средствата на възрастната си майка. Зад гърба му обитателите го наричаха Норман и гадаеха какво ли е станало с неговата майка, която отдавна не се бе мяркала. Дълго време за Клои той беше чудат, но безобиден. От време на време го срещаше на входа или в коридора, той никога не се усмихваше, а само изръмжаваше нещо като поздрав.
Преди два месеца обаче, когато прекосяваше двора към колата си, бе направила фаталната грешка да махне приятелски с ръка на Марвин, докато той дебнеше от своя наблюдателен пост. Същата вечер той я причака във входа, държейки пощата й в ръка. Усмихна й се с кривата си усмивка, която разкри дребни пожълтели зъби и измърмори „пощаджията нещо е объркал“, преди да се затътри към горния етаж, за да шпионира отново владенията си от прозореца.
Оттогава загубеният пощаджия обърка на три пъти писмата им, а Марвин си намери ново хоби да полива цветята в коридора точно по времето, когато Клои се прибираше от упражнения. Тя усещаше как погледът му лепне по нея, когато вървеше сутрин към колата си и когато се сблъскваше с него във фоайето на връщане. Яйцевидната му глава се поклащаше нагоре и надолу като евтин амулет в кола, а очите му я опипваха от главата до петите. Тогава тя започна да използва задния вход през пералнята, за да влиза и излиза от блока.
От две седмици започнаха странни телефонни обаждания — някой затваряше веднага щом тя отговореше. А затвореше ли, паркетът отгоре веднага почваше да скърца под стъпките на Марвин. Може би съобщението на телефонния й секретар тази нощ да е било от него, най-после е набрал кураж да каже нещо.
Само преди ден, когато остави изпраното бельо в сушилнята и прескочи до апартамента да вземе още монети, мина покрай Марвин, който се правеше, че полива цветята във фоайето. След това, подреждайки изпраното, установи, че й липсват два чифта бельо.
Сега пък писмото беше отворено и взето. Догади й се при мисълта, че Марвин опипва гащичките и чете писмата й, изтегнал тлъстото си туловище в леглото над главата й. Като вземе изпита ще се огледа за нов апартамент, което в Ню Йорк никак не беше лесно. Не може повече да живее под този извратеняк. До тази вечер си мислеше, че дори би могла да се пренесе при Майкъл, но сега…
Главата я заболя от прекалено много мисли. Дали да не да глътне още някой тайленол? Стана от леглото и се запъти през хола да провери още веднъж входната врата. Надникна през шпионката, едва ли не очаквайки да види дебелия Марвин гол отвън с чаша кафе в едната ръка и растение в другата. Нямаше никой и коридорът тънеше в мрак.
Убеди се, че е завъртяла два пъти резето и залепи широка лента скоч върху процепа за пощата, така че шишкавите пръсти на Марвин да не могат да надигат капака и шарещите му очи да надничат вътре. Утре сутринта ще закове дъска на отвора и ще си наеме кутия в пощата.
Върна се към прохладата на спалнята и затвори вратата. Огледа тавана да провери дали Марвин не се е захванал с дърводелство като ново хоби. Не откри дупки по тавана, нито други странности, позяпа още няколко минути телевизия, докато главоболието й малко се притъпи. Навън тресна гръмотевица и светлините примигаха. Бурята май щеше да е много силна — тази нощ може и токът да прекъсне. Угаси телевизора и лампата и се намести в леглото, заслуша трополенето на дъжда по прозореца и кутията на климатика. Шумът беше мек, успокояващ, но Клои усещаше, че скоро небето ще се продъни. Хубаво. Дано се захлади — напоследък жегата е непоносима.
Изтощена физически и душевно накрая заспа дълбоко. Сънуваше някакъв странен и объркан сън за предстоящия изпит, когато чу току над себе си дрезгав глух глас.
— Здрасти, Бобче. Как е мойто голямо момиче в големия град? Ще си направим ли кефа?
7
Той се вмъкна много лесно в апартамента през прозореца на хола със счупената ключалка. Навън дъждът изведнъж рукна като из ведро и го измокри до кости. Зад спуснатите пердета в стаята цареше пълен мрак и нищо не се виждаше. Това не му пречеше, защото познаваше отлично нейния апартамент. През две стаи се чуваше тиктакането на часовника в кухнята. Предпазливо заобиколи острите ръбове на високата метална масичка до канапето и ниската стъклена масичка, затрупана с вестници от три дни.