Той не каза нищо.
— Дейв, чуваш ли ме? Разбра ли какво казах?
— Да… чух те. Чух те много добре. Благодаря, че ни се обади.
Той затвори, а аз отново се затичах. Кайли и специалният екип бяха вече далече пред мен.
79.
— Чу ли какво казаха по радиостанцията? — попита Гидън.
Дейв поклати глава, все още опитвайки се да осмисли чутото в разговора със Зак Джордан.
— Не, говорех по телефона — каза той. — Какво е станало?
— Експлозия. Ситуация десет-петдесет и три на слизане от моста. Автобус се ударил в камион и резервоарът му се е взривил.
— Има ли ранени?
— На кого му пука, Дейв? Важното е, че целият скапан мост е затворен. Минахме от тази страна точно навреме. Давай да направим каквото трябва и да се махаме.
Дейв слезе от колата, отвори вратата на гаража и спусна ролетната врата отпред веднага щом джипът влезе вътре.
— Кой ти се обади преди малко? — попита Гидън, докато слизаше от автомобила.
— Джордан.
— И?
— Каза, че О’Кийф е невинна. Портиерът от нейната сграда си бил признал, че е убил детето.
— Глупости! Този ни мотае.
— Какво искаш да кажеш?
— Събери две и две, човече. Джордан, Макдоналд, Кейтс — всички те ни мотаят. Първо ни се обаждат, за да ни съобщят за фалшиво обаждане, което ние знаем, че е невъзможно да е било от О’Кийф. След това идваме в Куинс, а те ни проследяват. Те ни следят, Дейв.
Дейв надзърна през единия от двата мръсни прозореца с армирани стъкла.
— Къде са тогава?
— От другата страна на проклетата експлозия на моста. Не могат да се доберат дотук. Затова и Джордан ти се обади, за да ти каже поредната глупава лъжа. Този път твърди, че била невинна, а? Опитват се да си спечелят време. Давай да си свършим работата и да се изнасяме от тук. Започвай да товариш видеооборудването, аз ще събера нещата от задната стаичка.
— Ами Рейчъл?
— Същото като преди. Тя не може да ни разпознае. Ще я убием. Ликвидираме проблема, Дейв.
— Ами ако тя наистина е невинна?
— Дейв, тези си играят с главата ти! Тя е виновна. Ние знаем, че е виновна. Натовари колата. Аз ще се погрижа за Рейчъл, а след това се омитаме от тук.
— Хайде да не е точно тъй — каза нечий глас.
Двамата се обърнаха и видяха как някакъв исполин излезе иззад фалшивата стена в далечния край на гаража. Дейв знаеше доста за оръжията и веднага разпозна деветмилиметровия пистолет „Смит и Уесън“ 5946. Този беше с прикрепен към дулото заглушител „Инфинити“.
— Ние сме полицаи — каза Гидън. — Веднага оставете оръжието.
Едрият мъжага се разсмя.
— Оставете оръжието ли? Човече, не ти липсва кураж. А какво ще кажете вие да застанете на колене, да оставите оръжията си внимателно на пода и да ги плъзнете насам, а след това да сложите ръце зад тила си. Сещате се, точно като по филмите.
Дейв приклекна на земята и плъзна пистолета си към другия край на стаята. Гидън не помръдна.
— Допускаш грешка — каза той. — Ние сме от полицията на Ню Йорк.
— Е, това обяснява защо не слушаш. А сега или коленичи, докато все още имаш колена, на които да застанеш, или ще ти разбия капачката на едното и ще оставя гравитацията да свърши останалото. Дясното или лявото? Ти избираш.
Гидън коленичи до Дейв.
— Ако си мислиш, че можеш просто ей така да влезеш и да обереш двама полицаи — каза той, докато също плъзваше пистолета си по пода, — значи си луд.
— Така ли си мислиш? — засмя се онзи. — Това не е обир.
— А как, по дяволите, го наричаш тогава?
— Бих го нарекъл Деня на възмездието — каза мъж с посребрени коси, който също излезе иззад стената. Той също държеше пистолет в дясната си ръка — черен „Берета“ 85 с тринайсетсантиметров заглушител. В лявата му ръка беше крушата за мъчения.
— Исусе — каза Дейв. — Джо Салви.
— И синът му — добави Салви.
Джоджо Салви също се измъкна иззад стената, стиснал сребристата никелована версия на беретата на баща си.
— Ето там — посочи Салви на Джоджо. — Застани срещу Томи Бой.
Джоджо зае позицията и тримата мъже замлъкнаха неподвижни в зловещ триъгълник на оръжия и мускули.
Накрая Салви заговори.
— Гениално изобретение — каза той и вдигна крушата. — Лесно за използване и крайно ефикасно. Всеки достатъчно умен бизнесмен трябва да има по едно такова. Мисля, че това ще го задържа — каза той и подхвърли крушата на Томи Бой.